Не минава много време и откривам, че отново съм се излъгала. Явно съм лоша майка, след като прибягвам до няколко чаши вино, за да го накарам да си развърже езика, но така или иначе, постепенно пред мен се очертава съвсем нова картина, чиито отделни елементи като пъзел се събират пред очите ми, докато накрая истината излиза на бял свят: не Жози желае той, а нейния син. Интересува го не жената, а детето.
Едва сега ми стават ясни много от неговите пос тъпки и думи, но така и не съм разбрала значението им, когато са били пред очите ми или са ги чували ушите ми, била съм неспособна да видя нещо друго, освен обичайните спречквания между двама влюбени, буквално съм била сляпа. Така или иначе, сядам до него, мълчаливо вземам ръката му, но той е толкова пиян, че не ми обръща внимание. Не мога да заспя -нощта се оказва дълга, напрегната, хаотична, безконечна - а на другата сутрин попадаме на Патрик в супермаркета. По-скоро Венсан и Патрик се засичат пред някакъв щанд и се отправят към мен, разговаряйки като добри приятели.
И противният Патрик се навежда към мен, за да ме целуне! Замръзвам на мястото си, сякаш очаквам прегръдка от чумав, но той изобщо не се притеснява и устните му се допират последователно до двете ми бузи -при това доста силно, защото той хваща ръката ми над лакътя и ме придърпва към себе си. След като ме пуска, правя опит да прикрия смущението, вълнението и притеснението си, като грабвам от щанда първия предмет, който ми попада подръка, в случая пакет с пет опаковки спагетини (№3), и го пускам в количката, после отминавам, без повече да му обръщам внимание.
За нещастие, тази сутрин той е очарователен и въпреки ледената ми сдържаност успява да ме развесели - все пак отбягвам погледа му, за да запазя самообладание. Защо трябва да е толкова сложен? Защо е трябвало да попадна на сексуален маниак, докато след всички сполетели ме премеждия през последните месеци мечтая само за нежност, спокойс твие и отдих?
Кани ни у тях да се почерпим, шегуваме се, приготвяме импровизиран обяд, имам усещането, че халюцинирам. Изобщо не знам как се озовахме тук, как изобщо съм приела кракът ми да стъпи в тази къща - пълна мистерия. Без съмнение, Венсан ме накара да дойдем - според него Патрик е симпатичен и той много иска да разгледа колекцията му от пет хиляди грамофонни плочи, за която нашият домакин му спомена, докато минавахме през касата и излизахме навън, под синьото небе. Ала не Венсан е основната причина да отстъпя. У мен, въпреки волята ми, се проявява другото мое аз. Него го влекат мътните води, движението, неизследваните територии. Не мога да кажа какво става с мен. Не мога да отворя черепа си и да погледна какво има вътре. Така или иначе, сега съм тук, смаяна от собствената ми дързост, и подреждам масата, докато мъжете шетат около фурната и се канят да отворят втора бутилка вино.
Венсан вече бе пил снощи, но изтъква като аргумент несигурността, в която е изпаднал, нуждата да се поразсее, да се посмее, нехае за тревогата ми и сам пълни чашата си. Гледам го и го възприемам като първия дезертьор от моите редици.
Последните новини са, че Ребека е пренощувала в околностите на Хихон, в Астурия, и с интерес слушам как Патрик разказва за поклоненията, на които ходи жена му, а през това време до мен Венсан спи с отворени очи, след като е пренебрегнал предуп реждението ми да внимава с алкохола, така че сега оставам насаме в компанията на нашия домакин, чието единствено желание, изглежда, е да се прояви във възможно най-добра светлина, и със съжаление трябва да призная, че жъне успех с отчайваща лекота - зная, че това се дължи на мен, на моето желание той да се справи, съзнавам, че в случая на негово място дори затворнически надзирател би ми се сторил мил и симпатичен.
Вътре е толкова приятно топло, че разкопчавам пуловера и се осведомявам как работи отоплителната инсталация.
- Котле на дърва - обяснява той. - С обратно горене.
- А, нима? С обратно горене, казвате. Хи-хи-хи.