Междувременно Венсан, чиито сетива все още бяха полузаспали, когато сядахме на масата, сега започва да ме гледа настоятелно и устните му се разтягат в усмивка.
- Какво ти става? - пита ме той.
Отварям широко очи.
- Не зная, какво имаш предвид?
- Виждаш ми се нещо отнесена.
- Венсан, не аз, а ти пуши трева.
Усмихвам се и под предлог че трябва да изцедя салатата, ставам от масата, за да сложа край на разговора. Имам усещането, че съм била заловена на местопрестъплението.
За щастие, Венсан отново потъва в мрачните мис ли на лишен от права баща и престава да ми обръща внимание, така че мога да се оттегля за момент, да освежа пламналото си лице и да оправя косата си, за да придобия отново вид на почтена жена.
Не след дълго той вече не издържа и тъй като съм в добро настроение, единственото, което се сещам, е да му предложа да отидем и да видим на място какво се случва - още не съм довършила, а той тича да облече анорака си.
Пристигаме пред входа и виждаме, че прозорците светят. Паркирам. Обръщам се към Венсан:
- А сега какво ще правим? Чуй ме, съветвам те да не предприемаш нищо. Погледни. Те са си там. Всичко е наред. Сега си спокоен, нали? Все пак това е и неин син и тя няма да го изяде. Слушаш ли ме, Венсан?
Не, явно не ме слуша. Навел се е напред и опънал врат, не снема очи от прозорците. После казва:
- Изчакай ме, моля те, връщам се след пет минути.
- Не, почакай, скъпи, това не е добра идея.
- Всичко е наред - успокоява ме той, като слага ръка върху моята. -Само ще долепя ухо до вратата, за да чуя какво става вътре.
- Какво??! Я стига. Не прави глупости.
- Спокойно. Не съм малко дете.
Следя го с поглед, докато влиза в сградата, оставям двигателя да работи заради отоплението, кварталът е необичайно тих като за събота вечер, само леденият вятър свири в нощта. В края на краищата той е господар на постъпките си. Грешките и провалите ще му помогнат да възмъжее. Скоро ще навърши двайсет и пет години, така че аз не би трябвало да се меся в живота му. Знае какво мисля по въпроса и от него зависи дали ще ме послуша, или не. Чувствам, че тази нощ ще спя като къпана. Господи! Това е ужасно. Проверявам телефона за съобщения. Помня отлично мъжа, с когото имах връзка няколко години преди да срещна Ришар, той ми направи такова страхотно впечатление в леглото, че до днес не мога да го залича от паметта си, и сега ми се струва, че Патрик е пробудил у мен тези минали усещания - боях се, че вече никога няма да ги изпитам, защото казват, че великата тръпка идвала само веднъж в живота.
Обещавам пред себе си да не прибързвам - нито в едната посока, нито в другата - да запазя хладнокръвие. Очевидно проблемът няма решение. Съзнавам, че като целунах Патрик, допълнително усложних нещата, сега съжалявам за тази глупава момичешка целувка, с която го удостоих на тръгване - сякаш нещата бездруго не бяха достатъчно объркани - но в този момент зървам Венсан, който изскача от входа и хуква с все сила към колата с бебето в ръце. Вмъква се на задната седалка и крещи:
- Карай, тръгвай по-бързо, мамка му!
Карам мълчаливо в продължение на една минута, след което отбивам, спирам до тротоара, обръщам се към Венсан и го питам дали не е полудял. Започвам да изброявам една по една всички неприятности, които го очакват, но в този момент Едуар започва да реве като озверяло животинче, което ни лишава от всякаква възможност за комуникация и едва не пуква тъпанчетата ни.
Накрая Венсан успява да го успокои - наблюдавам го в огледалото за обратно виждане и смятам, че действа уверено и доста добре се справя.
- Има ли мляко у дома? - пита той.
- Да не си въобразяваш, че специално държа в кухненския шкаф мляко за кърмачета? Че разполагам с неограничен брой памперси? Венсан, трябва веднага да върнеш това дете на майка му, чуваш ли?
Той не е чак такъв идиот, та да не разбира, че пос тъпката му е напълно безнадеждна, че е действал прибързано, но си мисля, че вътре в себе си е доволен, защото е постигнал целта си - качва се горе да изкъпе Едуар, а аз съм очарована от вниманието му към това дете, от нежността, с която се отнася към него, никога не съм си представяла Венсан в тази светлина, показал е на Жози, че е готов да се бори, че няма да отстъпи пред нищо. Постигнал е двойна победа, което не е лошо. Стоплям се пред камината и се обаждам на Жози да й обясня положението.