През уикенда купувам няколко комплекта евтино бельо.
След дълги колебания накрая решихме да организираме юбилейната вечер по случай двайсет и пет годишнината на „АВ Продюксион“, а Венсан вече не се занимава с архива, където, така или иначе, не вложи кой знае какво старание, защото му бе възложена по-сериозна работа, а аз като по чудо получавам в дар няколко спокойни вечери, защото той е зает през целия ден, стои до копирната машина, среща се с доставчици, урежда куп незначителни проблеми, на които не се вижда краят - без при това да губи хладнокръвие - така че на връщане заспива в колата и се качва направо в стаята си, за да изкара там нощта, докато за мен нощта едва тогава започва.
Полягам за известно време - не харесвам всичко у Дейвид Фостър Уолъс, но на моменти е фантастичен - изчаквам Венсан да заспи -отивам до неговата врата да проверя дали е загасил, изчаквам минута, докато се убедя, че отвътре не се дочува никакъв шум, оттеглям се на пръсти и излизам.
Прекосявам градината, слизам на пътя, минавам отвъд, спокойно заобикалям отрупаните със сняг храсти, които искрят на лунната светлина, крача с ръце в джобовете, сама, дочувам крясък на птица, усмихвам се, мисълта, че Венсан може да се събуди и да види, че ме няма, има сладък вкус, после се отправям към отсрещната къща със светлина в прозорците и дим, който се вие над комина.
Патрик смята, чу когато сме в мазето, спокойно мога да пищя и да викам за помощ, без да събудя съседите, което ме успокоява, защото трудно бих могла да обясня тези среднощни крясъци, все едно ме колят, нито как е възможно на моите години да се отдавам на подобни идиотщини, на толкова извратени игри.
Досега не ми е останало време за размисъл. Не разполагам нито с минута, която да посветя на себе си, а когато успея да се видя с Патрик, двамата сме прекалено заети с девиантните ни наслади, за да имаме време да се погледнем отстрани, и аз отлагам момента, когато ще мога сериозно да обмисля нещата. Засега изключвам този вариант, защото се опасявам, че поведението ми по никакъв начин не може да бъде оправдано.
Никой дори за миг не би повярвал, че този страховит маскарад не ми доставя удоволствие, колкото и извратено да е то - но аз никога не съм го отричала, никога не съм претендирала, че преживяването е платонично. Имам усещането, че се събуждам от продължителен сън - и си давам сметка до каква степен връзката ми с Робер е излиняла към края и е станала жертва на безразличието.
Съзнавам, че сегашното положение не може да трае дълго, че в най-скоро време трябва да го обсъдим - но от друга страна, е налице страхът, че всичко може изведнъж да се разпадне, ако решим да говорим, и този страх е вцепеняващ. Когато си тръгвам към дома, щастлива, измъчена, почти безгласна, той всеки път предлага да ме изпрати, но аз предпочитам да се завърна така, както съм дошла, да повървя в студената нощ, за да приведа тялото и ума си до нормална температура.
Една вечер, след поредния изтощителен ден, Венсан споделя, че отношенията с Жози далеч не са се подобрили и че има намерение да се обърне към съда, ако тя не разреши той да прекарва повече време с Едуар.
- Така например - обяснява ми - бих могъл да го вземам вечер след работа и да го връщам сутрин. Бих могъл вечер да го храня, да го къпя, да го прис пивам, а сутрин да го преобличам, да го сресвам и да му давам да закуси.
Задоволявам се да кимна в знак на съгласие. Има ли смисъл да му обяснявам колко нелепо е да поема върху раменете си подобен товар? Има ли поне малка вероятност да успея да го вразумя? Отбиваме се за по едно питие, преди да се приберем. Ана се присъединява към нас. Предстоящата юбилейна вечер я тревожи, а Робер, който, изглежда, е отишъл на хотел в очакване на нейното решение, постоянно се връщал и бродел из апартамента в дирене на вратовръзка или чифт обувки, които забравил да вземе със себе си.
- Ужасно досадно - въздиша тя. - Сигурно го прави нарочно.
Използвам момента, когато Венсан е отишъл до тоалетната, и я моля да не насърчава безумната му идея, в резултат на която бихме се оказали с бебе на ръце, ако не от сутрин до вечер, то от вечер до сутрин, когато то изисква много повече грижи.
- Можеш ли да си представиш как след ден като този например се превръщам в бавачка на кърмаче? Помисли, моля те, защото аз нямам никакво желание.
- А за какво имаш желание?