- Не зная точно. Но това със сигурност не го желая. Искам просто да мога се прибера у дома, да взема една вана и нищо повече.
- Но това е много важно за него.
- Мислех си, че сме намерили добър вариант. През ден вече ми идва малко в повече. Не искайте повече от мен. Излишно е. Разбери, че все пак имам нужда от няколко спокойни вечери седмично. Сама знаеш колко важно е човек да разполага с известно пространство.
- В такъв случай бих могла да ги приемам у дома една или две вечери седмично. Не знам, какво ще кажеш?
- Смятам, че той няма да може да се справи и никак не му помагаме, ако го убеждаваме, че ще успее.
- Ще може да се справи, ако ние му помагаме.
Не казвам нищо. Лапвам сламката и отпивам от чашата джин-тоник.
Същата вечер крещя с все сила, викам за помощ и се боря като диво животно, а накрая Патрик се тръшва до мен, плувнал в пот, запъхтян, после скръства ръце и се усмихва срещу тавана, подсвирва и ми съобщава, че съм изиграла чудесно, страхотно ролята си - забелязвам, че носът му кърви - после се надига на лакът и ме поглежда с възхищение.
Венсан се справя с възложената задача, наема шлеп на кея срещу Голямата библиотека, намира английски диджей и преговаря с „Фло“, за да получи най-изгодни цени, всички в агенцията го ценят, той е услужлив, всеотдаен в работата и ние постепенно се убеждаваме, че присъствието му при нас придобива нов смисъл, макар да го бяхме наели само за да му помогнем - това се отнася преди всичко за мен, защото Ана поначало беше убедена във възможностите му. Разбира се, при него не всичко е наред. Проблемите му с Жози се задълбочават и вгорчават живота му. На връщане към къщи търпеливо слушам оплакванията му и се убеждавам, че двамата са далеч от някакво споразумение и нещата между тях още повече ще се влошат. От една страна, съм доволна, че Жози не отстъпва и че опасенията ми са преждевременни, но от друга, се тревожа, като гледам мрачното и упорито изражение на Венсан, озарено от зеленикавата светлина на таблото. Открай време се боя да не би да съм наследила нещо от баща ми, което да съм предала на моето дете.
- Кажи й, че искам да поговоря с нея - предлагам и в този момент завивам рязко, за да избегна един колоездач, който се движи на зигзаг по велосипедната алея.
- Внимавай къде караш - стреснато казва той. - Не забравяй, че си на волана.
Напоследък определено прекалява с кафето.
- Явно нервите ти са опънати - отвръщам му.
В деня преди честването той продължава да търчи насам-натам, проверява за не знам кой път дали всичко е наред, дали тортата е готова, дали неочакван снеговалеж или транспортна стачка няма да попречат на гостите, после се обажда на Жози и ми се струва, че започват да се дърлят по повод разпределението на времето, дръпва се встрани, защото тонът на разговора се разгорещява, дочувам само отделни думи, но ми е ясно, че двамата са хлътнали в обичайното русло на взаимните упреци, до които се свеждат разговорите между тях, накрая изчезва надолу по аварийното стълбище, влачейки сякаш след себе си шлейф от пламъци.
Разказва ми, че през нощта не могъл да мигне. Взел две таблетки валиум, но изобщо не му подейс твали, часове наред си играл с телефона и спрял чак на разсъмване.
- После внесох дърва - казва накрая.
Погалвам го по бузата. Той се прозява. Самата аз към полунощ бях ходила при Патрик и на мен също ми липсваха няколко часа сън, но изобщо не съжалявам.
- Какво ще правим, когато Ребека се завърне? - попитах го, след като приключихме.
В отговор той оправи кичура коса, залепнал върху потното ми чело, и усмихнато ми съобщи, че сигурно ще вземе стая в хотел. „Също като нашия приятел Робер“, добавя усмихнато - но само аз зная колко комична е ситуацията. На връщане Ребека щяла да се отбие в Лурд и той, къде на шега, къде сериозно, се пита дали след това тя няма да продължи за Йерусалим или за Бюгараш. Сякаш се нося върху облак, по-скоро във вътрешността на облак, който ме прави недосегаема или почти недосегаема. Този път го правихме в гаража, върху капака на колата, след което никак не ми е лесно да стъпя отново на земята, но това няма да продължи - не може да продължи дълго, в най-скоро време трябва да изясним нещата. В близките дни.
Венсан е приготвил закуска.
- Чудесно, Венсан. Благодаря. Но сега седни и не прави нищо повече. Почини си. Отпусни се.
- Разбираш ли, че не ме свърта. Скъсах се от работа.
- Успокой се, всички поканени ще дойдат. Яденето и пиенето са налице. Всичко ще мине добре.
- Цяла нощ опитвах да се свържа с нея, но тя не отговаряше.
- Разбира се, че няма да отговори, Венсан. Просто е спяла. Имай предвид, че нощем нормалните хора спят.