Продължава да мърмори. Жал ми е за него. Ще бъда щастлива, ако успее да забрави Жози с нейното дете, ако ги остави да продължат живота си без него, както са го започнали - качването в движение винаги е по-трудно и изисква ловкостта на акробат. Достатъчно е да се отпусне, веднъж да се напие както трябва и всичко ще приключи. Ала нямам никакво намерение да му налагам мнението си. Не желая да поемам рис кове само няколко часа преди вечерята, заради която той бездруго е изнервен до крайна степен.
Никой не е в течение за връзката ми с Патрик, но той все пак е сред нашите познати и като такъв присъства в списъка на поканените. Минава да ме вземе, защото Жози продължава да не отговаря и аз отстъпвам колата на Венсан, който не издържа повече и иска да види на място какво става.
Веднага щом Патрик влиза, Венсан се втурва навън, двамата чуваме бръмченето на двигателя, сетне той ме поглежда с усмивка. Обяснявам му с две думи положението, после усещам, че атмосферата се променя, и на свой ред се усмихвам.
- Не си го и помисляйте - предупреждавам го. - Не ме карайте да ви пръскам с газ.
- Изкушавате ме, Мишел.
- Няма да закъсняваме - докосвам многозначително ръката му. -Обещавам ви.
Поглеждам го право в очите и свивам устни.
- Измъчвате ме - прошепва на ухото ми той.
- Толкова по-добре, Патрик.
Бях забравила колко хубаво е да имаш нов любовник, как всеки момент до него е изненадващ, свеж, взривоопасен, поне през първите три седмици, и колко приятно е да играеш на криеница, да пазиш тайната, да се шегуваш. Докато излизаме в студената нощ, той успява да ми каже, че съм чудесна. „Такива думи обичам да чувам - мисля си, - те са най-силният наркотик на света.“
По Сена се спускат ледени блокове, които блестят и стържат черния корпус на шлепа.
Ришар не е в течение на скарването между сина му и Жози, така че му напомням да разпределя правилно времето си, а не да посвещава девет десети от него на Елен, ако иска да е наясно какво става около него. В отговор той се изкисква. Научавам, че Елен е успяла да пробута неговия сценарий за четене в „Егзагон“ - нещо, което до този момент аз не можах да направя - представям си, че последната десета от времето му отива в палене на свещи и молитви за успех.
- Във всеки случай от вчера насам не може да се свърже с Жози -добавям аз. - Това не е добър знак. Бъди нащрек. Поговори с него.
Той кимва и ми подава чаша шампанско. В съседство минава един от ужасните туристически кораби и шлепът леко се разклаща. В друг момент непременно би ми напомнил, че не съм аз тази, която ще му казва какво да прави, или нещо от този род, но обичайното му настървено отношение към мен започва да се топи като пролетен сняг. Парадоксално е, че тази липса на агресивност у него ме дразни. Докато разменим три думи с Ришар, и ето че около Елен вече са се скупчили трима мъже - Ришар следи крадешком сцената с лека гримаса.
Ана идва при мен на бара. Търси Венсан, за да го поздрави за безупречно подготвената вечер, но веднага се намръщва, когато й обяснявам отсъствието му. Не казва нищо, само свива юмруци. Премълчавам, но съм сигурна, че откритата й антипатия към Жози -макар и взаимна - е в основата на сегашния конфликт между Венсан и Жози и на всичко, което се случва в момента. Все пак я прегръщам, защото тази вечеря е в нейна чест, преди двайсет и пет години двете се срещнахме за пръв път в една болнична стая и положихме основите на всичко постигнато до днес, притискам я в прегръдките си до момента, когато околните започват да свиркат и да подвикват насърчително.
Ана използва всеобщото добро настроение, за да сподели колко развълнувана и горда се чувства и да благодари от сърце на всички приятели и клиенти на „АВ Продюксион“, които са били наши спътници през тези двайсет и пет години, и така нататък, после присъстващите аплодират. Неколцина сценаристи вече са пияни. Шампанското е превъзходно. Венсан наистина се е справил отлично. Питам се какво ли прави в момента. Грижа се да запазят петифури за него. От време на време се засичаме с Патрик и разменяме по някоя незначителна дума, както биха постъпили обикновени познати, и това положение ми се струва забавно - защото си мислим за съвсем друго, за предстоящата нощ, а престореното безразличие в тази обстановка е особено пикантно. На всичко отгоре по едно време Ана ме упреква шепнешком, че досега не съм паднала в прегръдките на толкова очарователен съсед. Поглеждам към него и я питам:
- Не ти ли се струва малко безличен, малко банален?
Венсан най-сетне се задава, но сам - блед е като платно. Излизам на кея да го посрещна.