- Няма я. Няма никого - шепне през зъби той. - Изчезнала е, мамка му!
Прегръщам го и го повеждам по мостчето.
- Така ли? Сигурен ли си?
- Чаках цял час. После съседът отдолу ми каза, че я видял да излиза с голяма чанта.
- Това ли е всичко?
- Какво? Не ти ли е ясно?
Вкарвам го вътре да се порадва на свършеното от него и да се убеди, че се е справил безупречно със задачата. Ана идва да ме подкрепи и го отвлича. Описвам на Ришар случилото се.
- Че къде може да отиде с една чанта и дете на ръце? - пита се той и свива рамене. - Не може да стигне далеч.
И аз мисля като него и не бих се тревожила за Жози, ако Венсан междувременно успее да се поотпусне и изостави мрачното изражение, което не слиза от лицето му, откакто е дошъл.
Карам Ришар да отиде да поговори с него и да го успокои, както само един баща може да го направи, но по погледа, който отправя към Елен, все така в мъжко обкръжение - тя е с червени обувки на високи остри токчета - разбирам, че в момента се чувства като шофьор, оставил своята кола „Астън Мартин“ посред нощ в квартал, където обитателите в никакъв случай няма да позволят дори велосипед или мотопед да спят на открито.
Накрая все пак кимва в знак на съгласие.
- Ти си добър баща - насърчавам го.
Той продължава да клати замислено глава.
- Ришар, ако тя позволи да я свалят веднага щом престанеш да я следиш, съветвам те да скъсаш с нея час по-скоро.
Той принадлежи към новата порода мъже, с които си живяла, но с които вече не живееш - и към които оставаш привързана, въпреки всички очаквания, в известен смисъл и до известна степен, разбира се.
Тортата с размери на маса за пинг-понг и с дебелината на тухла, е изцяло покрита със синьо-бял крем и украса от крокети в чест на двайсет и пет годишнината на „АВ Продюксион“. След като духваме свещите под шумни аплодисменти и възторжени възгласи в прослава на нашия висок професионализъм, оставям Ана да се занимава с нея, защото виждам, че това й прави удоволствие, и тя започва да поднася първите парчета на гостите, като използва случая да размени с тях няколко думи. Намигам й, а тя ми отвръща по същия начин с широка усмивка. Виждам как Ришар се промъква между фотьойлите към Венсан и слага ръка на рамото му. Заварвам Патрик на бара - в момента той представлява смесица между двете лица, които познавам, едновременно привлекателен и отблъскващ, което донякъде напомня моя баща. Внимавам да не се докосвам до него.
- Как сте? - питам го. - Нали не скучаете?
Оказва се, че той е открил тук неколцина познати, и ме кани да се присъединя към тяхната компания. Отдалеч виждам за какви хора става дума - една непоносима французойка, която държи галерия в „Сохо“ -и веднага отклонявам предложението му под предлог, че спешно трябва да кажа нещо на Венсан по повод колата. За момент изглежда огорчен, но веднага след това се усмихва. В знак на благодарност тайно погалвам ръката му.
С удоволствие виждам стари познати - семейс тво, работило за нас върху портрети на артисти, довели са осемнайсетгодишната си дъщеря Алиет, за чието съществуване не съм подозирала, бременна в осмия месец, сияеща, лъчезарна, макар че, доколкото разбирам, бащата на детето я е зарязал - изпивам също така няколко чаши с автори на страхотен сценарий - слушам ги, без да разбирам нищо от думите им поради околния шум, смеховете, възгласите и музиката - минаваме заедно с Ана между ниските маси и спираме, за да разменим по някоя дума с гостите, времето минава неусетно, прекарвам на този шлеп чудесна вечер. Също както всички останали. Чувстваме се отлично на този неподвижен шлеп, край брега на реката, с изключение на моя син. Тъкмо в този момент той получава ужасно съобщение. Късно е и не разбирам защо тази жена не спи в един след полунощ, при положение че понякога съм я давала за пример, но явно тя намира за уместно да разстрелва Венсан с проклетите си есемеси.
„Не ме търси повече.“ Посланието е ясно. Връщам му телефона. Поглеждам го в очите, но той навежда глава.
- Ако разбере, че си се вкопчил в нея, с теб е свършено -предупреждавам го аз.
Сядам за малко до него, галя го по гърба, но нак рая се оттеглям, защото разбирам, че нищо повече не може да се направи.
По-късно, докато си мисля, че е в тоалетната - от изчезването на Жози може да му е призляло - той ми се обажда, за да ми съобщи, че е на пост пред нейния вход и че би искал да задържи колата.
- Няма начин да не се появи - казва ми. - И в този момент аз ще бъда тук.
- Чуй ме, Венсан, не зная, може и да си прав. Във всеки случай нощите са студени, гледай да не настинеш. И все пак един ден ще трябва да ми обясниш защо сам си търсиш подобни усложнения.