Изпитанията, които трябваше да преживея през зимата, го карат доколкото може да се отнася по-меко с мен, да не ми противоречи непрестанно, но ако знаеше истината за случилото се, ако знаеше в каква чудовищна комедия съм взела участие, ако знаеше, че нещата изобщо не бяха такива, каквито изглеждат, със сигурност нямаше да реагира по този начин - нито пък другите, а най-малко Венсан.
Само при спомена за това гърлото ми така се свива, че едва мога да си поема дъх.
Моята отговорност за случилото се е огромна. Благодаря на Небето, че Патрик поне веднъж наистина ме бе изнасилил, иначе мисля, че чувството за вина би ме накарало да полудея, сега ме крепи само една тънка нишка, единствено мисълта, че така или иначе, е платил за извършеното деяние - не съм сигурна дали е достатъчно, но нямам какво друго да противопоставя на този кошмар, на това чувство на обреченост. Марти мърка тихичко върху корема ми. Мръква се, вечерта е прекрасна. Чувам далечен лай, скоро ще се прибера.
Сега се питам как съм се съгласила да взема участие в тази отвратителна игра - може би сексът обяснява всичко, но никак не съм убедена в това. Всъщност никога не съм подозирала, че мога да се окажа толкова странна, толкова сложна личност, едновременно силна и слаба. Не мога да се начудя на себе си. Самотата, усещането за минаващото време оказват удивително въздействие върху мен. Разкриват истинската ми същност. И най-стабилните понякога залитат - а моето беше нещо повече от залитане. Неизвестно защо, случва се отново да видя нашите срещи, все едно се намирам на няколко мет ра над двете ни тела, вчепкани на пода, задъхвам се от гледката на моето участие, на яростта ми, от неистовите ми крясъци - тъкмо те ни бяха попречили да чуем пристигането на Венсан и го бяха накарали да помисли, че едва ли не ме убиват - трогвам се до сълзи, когато видя отново как се гърча от страст в прегръдките му и треперя като лист от спазмите на оргазма. Тъй силна и тъй слаба.
Изправям се и Марти тупва на земята. Не се сетих, че е стар котарак със забавени рефлекси. Извинявам му се и го викам в кухнята, отрязвам си парче пъпеш, докато го гледам как се задава, залитайки леко, явно все още сънен. След драмата той изчезна и не се появи близо две седмици. Всяка вечер отивах на прозореца и дълго го виках. Той единствен знае всичко, единствен бе свидетел на всичко, затова ми е толкова близък, толкова скъп. Не обясних кой знае какво на разследващите, а на Ришар казах, че не съм можела да знам, че Патрик и мъжът, който ме изнасили първия път, са един и същи човек, защото не съм видяла лицето му, а при това Патрик ми се е струвал по-висок и по-едър, така че следствието приключи бързо, инспекторите си заминаха и помолих повече да не се обсъжда тази тема пред моя син, защото тя е изчерпана веднъж завинаги. Марти ме гледа. Не зная какво иска. Навеждам се да го погаля. Той отвръща на ласките ми. Марти е моят горд и мълчалив съучастник.
По неизвестна причина се събуждам посред нощ, не светвам, изчаквам няколко минути, заслушана в тишината, после отново заспивам.
На сутринта сърцето му е спряло. Мъртъв е, лежи на постелката до моето легло. Завесите не могат да спрат блясъка на слънцето, ставам и затварям капаците, за да възстановя мекия полумрак, после се връщам в леглото, не го поглеждам, не го докосвам, оставям го там, където е, и плача за него и за всичко останало, тихо и непрекъснато, чак до следобеда, когато тениската ми и чаршафите са мокри, сякаш проливен дъжд ни е изненадал посред някой лош сън.
Когато най-сетне решавам да се погрижа за него, не ми е останала нито една сълза, полагам го в кутията за шапки, която намерих на тавана, останала от времето, когато Ирен е била двайсетгодишна. Слагам вътре и някои негови неща, звънче, четка, мишка и заешка кожа. Погребвам го под едно дърво в градината.
Телефонът звъни, но аз не отговарям.
Погрижих се за Венсан, подкрепих го, браних го, оневиних го, не се отделях от него след случилото се - дълго време спах с отворена врата на спалнята, за да чуя, ако нещо не е наред. Погрижих се и за Ришар, когато през пролетта Елен го напусна заради някакъв млад сценарист, черпехме се заедно в баровете, когато се почувстваше самотен и имаше нужда да говори. Ала лечението, което прилагам на другите, при мен се оказва безсилно. Думите не ми носят никакво облекчение. Тъй силна и тъй слаба.