— И? — попита любопитно Морис.
— И беше вече твърде късно! — отвърна Лъки.
7. ВЪПРОСИ
Денят беше завършил. Тълпата се бе разпръснала. Атмосферата в града беше станала спокойна, почти сънена. Само на две-три места все още дискутираха събитията от последните седем часа.
Бигман беше отегчен.
Двамата с Морис бяха напуснали сцената на неотдавнашната опасност, отправяйки се бързо към Щаба на Съвета. Там Морис бе провел разговор с Лъки, на който на Бигман не бе позволено да присъствува и след който венерианинът беше излязъл разгневен. Лъки бе останал спокоен, но неразговорлив.
Дори когато останаха сами. Лъки само каза:
— Хайде да се връщаме в хотела. Нуждая се от сън, а също и ти, след твоята днешна малка игра.
Той затананика под нос марша на Съвета, както правеше винаги, когато беше замислен и даде знак на едно минаващо такси. Колата спря автоматично, когато фотоелектричните й скенери засякоха протегнатата с разперени пръсти ръка.
Лъки бутна Бигман пред себе си. Той завъртя избирателните шайби, за да укаже координатите на хотел „Белвю Афродита“, пусна подходящата комбинация от монети и остави компютъра на машината да поеме управлението. С крака си нагласи педала за скоростта на малка скорост.
Таксито се понесе напред с едно приятно плавно движение. Бигман би го намерил за удобно и действуващо отпочиващо, ако не изгаряше така силно от любопитство.
Малкият марсианец хвърли бърз поглед към големия си приятел. Лъки изглежда се интересуваше само от почивка и размисъл. Накрая дори се облегна назад и затвори очи, оставяйки движението да го люшка. Щом наближиха хотела, той се превърна в голяма уста, която ги погълна, когато таксито намери входа към приемателния док на хотелския гараж.
След като бяха вече в стаята си, любопитството на Бигман достигна точката на експлозията.
— Каква е цялата тази работа. Лъки? — извика той. — Побърквам се, като се опитвам да си представя всичко това!
— Всъщност — отвърна Лъки, оправяйки ризата си, — всичко е само въпрос на логика. Какви инциденти са останали до днес в резултат на умственото доминиране над хора? Какви спомена Морис? Един човек раздавал пари. Друг изпуснал бала с водорасли. Трети поставил отрова в хранителната смес за маята. Във всеки един от тези случаи акцията е била малка, но в нея е имало действие. Тя е направила нещо.
— Е? — попита Бигман.
— Добре, какво имахте днес? Това нещо изобщо не беше малко. То бе голямо, но не беше акция, а точно обратно; един човек постави ръка на лоста за отваряне на шлюз на купола и после не направи нищо. Нищо!
— Хей! — извика той.
— Не можа ли да схванеш? — попита Лъки, сушейки мускулестото си тяло на топлия въздух.
— Космос, Лъки, не бъди тайнствен. Знаеш, че мразя това.
— Но тук няма нищо тайнствено. Упражняващите умствения контрол смениха изцяло своя стил, за което трябва да има причина. Не виждаш ли каква е причината един човек да седи на лоста за шлюза на купола и да не прави нищо?
— Казах, че не виждам.
— Е, какво бе постигнато с това?
— Нищо.
— Нищо ли? Велика Галактико! Нищо? Те само накараха половината население на Афродита и специално всички длъжностни лица да излязат от застрашения сектор по най-бързия възможен начин. Сториха същото с мен, теб и Морис. По-голямата част от града опустя, включително Щаба на Съвета. А аз бях такъв тъпак, че едва когато Търнър, главният инженер на града, спомена колко лесно би било да се излезе от града при разстроени полицейски сили, ми дойде на ум какво се беше случило.
— Аз все още не разбирам нищо. Така че, помогни ми. Лъки. Струва ми се, че ще…
— Почакай, момче — каза Лъки и хвана в голямата си ръка заплашително вдигнатите, юмруци на Бигман. — Ето какво стана: аз се върнах в Щаба на Съвета по възможно най-бързия начин и открих, че Лу Евънс е вече изчезнал.
— Къде са го отвели?
— Ако имаш предвид Съвета, не е бил отведен никъде. Той е избягал. Повалил един пазач, въоръжил се, използувал знака на Съвета върху китката си, за да вземе една подводница и е избягал в океана.
— Това ли е целта, която в действителност е била преследвана?
— Очевидно. Заплахата за града е била фалшива. Щом Евънс излязъл на безопасно място в океана, човекът при шлюза е бил освободен от контрола и естествено се е предал.
— Марсиански пясъци! — ахна Бигман. — Значи цялата тази работа с вентилационната тръба е била напразно, а аз съм излязъл най-големият глупак.
— Не, Бигман, не си — каза тържествено Лъки. — Ти свърши добра работа, страхотна работа и Съветът ще научи за нея.