— Може би така е било по-добре — каза Лъки. — Пропуснала сте една уплаха.
— Имате пред вид, че съм пропуснала едно вълнение — възрази тя. — Всички бяха излезли, а аз съм спала през цялото време. Никой не ме е събудил. Мисля, че беше ужасно.
— Какво е било ужасно? — попита един нов глас и Лиман Търнър влезе в стаята.
Косата на Търнър беше разрошена, по грозничкото си лице имаше бръчки, а очите му се затваряха за сън. Той носеше скъпоценния си компютър под мишница и го постави под стола, на който седна.
— Това, че пропуснах вълнението — отвърна младата му съпруга. — Как си, Лиман?
— Мисля, че съм добре. А пропускането на вълнението не е важно. Радвам се, че ти… Здравейте, Стар. Извинявайте, че ви бавя.
— Тук съм само от няколко минути — каза Лъки. Мисис Търнър се хвърли към съпруга си и го целуна леко по бузата.
— Сега ще е по-добре да ви оставя — каза тя. Търнър потупа жена си по рамото и я проследи с нежен поглед, когато излизаше.
— Е, джентълмени, извинявайте, че ме намирате в такъв вид, но последните няколко часа бяха много трудни за мен.
— Добре ви разбирам. Какво е положението с купола сега?
Търнър потърка очите си.
— Удвоиха хората на всеки шлюз и направихме управлението им по-малко независимо. Това е връщане към тенденцията за развитие на техниката от миналия век. Ние прекарахме захранващи линии до различни места в града, така че да можем да изключваме захранването от разстояние, ако някога се случи нещо подобно. И, разбира се, ще усилим транзайните прегради, защищаващи различните части на града… Пуши ли някой от вас?
— Не — отвърна Лъки, а Бигман само поклати глава.
— Тогава бихте ли ми подали една цигара от онова нещо, което прилича на риба? Това е едно от хрумванията на жена ми. Нищо не е в състояние да я задържи, когато се касае за сдобиването с тези смешни джунджурийки, но на нея й харесват. — Той слабо се изчерви. — Отскоро сме женени и се страхувам, че продължавам да я глезя.
Лъки погледна с любопитство странната риба, изрязана от подобен на камък зелен материал. Щом натисна гръбната й перка, от устата й се показа запалена цигара.
Търнър изглежда се отпусна като запуши. Той сложи крак върху крак и едното стъпало се залюля напред-назад в бавен ритъм над куфарчето-компюгьр.
— Да кажете нещо ново за човека, който започна всичко това? За мъжа при шлюза?
— Той е под наблюдение. Очевидно е луд.
— Има ли данни за умствен дебаланс?
— Няма никакви. Това бе първото нещо, което проверих. Знаете, че съм главен инженер и персоналът на купола ми е подчинен.
— Зная и затова дойдох при вас.
— Е, желая да помогна, ако мога, но мъжът е само един обикновен работник. На работа е при нас от седем месеца и никога преди не е създавал неприятности. Фактически той има отлично досие: тих, непретенциозен, усърден.
— Само от седем месеца ли е на работа?
— Точно така.
— Техник ли е?
— Има документ за техник, но на практика работата му се състои главно в охрана на шлюза. В края на краищата, има трафик към града и обратно. Шлюзът трябва да бъде отварян и затварян, товарите проверявани, а документите съхранявани. Управлението на купола далеч не е само техническо.
— Имаше ли той някакъв реален технически опит?
— Само един елементарен колежен курс. Това е първата му работа. Той е съвсем млад мъж.
Лъки кимна.
— Разбирам, че напоследък в града е имало цяла серия от странни инциденти — подхвърли небрежно той.
— Така ли? — попита Търнър и уморените му очи се взряха в Лъки. — Рядко имам време да погледна лентата с новини от ефира.
Визифонът иззвъня. Търнър вдигна слушалката и я поднесе за момент до ухото си.
— За вас е, Стар.
— Казах, че ще бъда тук — поясни Лъки и взе слушалката, но не си направи труда да активира екрана или да повиши звука над нивото на контакт с ухото. — Стар слуша — каза той.
После Лъки остави слушалката и стана.
— Ние ще тръгваме вече, Търнър.
— Добре — каза Търнър и също стана. — Ако мога да ви помогна с нещо в бъдеще, обаждайте ми се по всяко време.
— Благодаря ви. Предайте нашите почитания на вашата съпруга.
— Какво става? — попита Бигман, когато излязоха от сградата.
— Нашата подводница е готова — отвърна Лъки, спирайки една наемна кола.
Те се качиха в нея и Бигман отново наруши мълчанието.
— Научи ли нещо от Търнър?
— Едно-две неща — отвърна Лъки. Бигман се размърда неспокойно и смени темата на разговор.
— Надявам се, че ще намерим Евънс.
— Аз също се надявам.