На всичко отгоре, освен изпарението и бълбукането и освен съскането на водата и издигащата се огнена линия, имаше и едно огнено кълбо, което експлодира. Там, където проводникът бе докоснал живата тъкан, се получи светене вследствие отделянето на огромно количество енергия. Тя бе прегорила в живата планина над него един отвор с диаметър десет фута и със също толкова голяма дълбочина.
Лъки мрачно се усмихна. Това беше само убождане с игла в сравнение с огромното тяло на чудовището, но петното трябваше да го е почувствувало или в краен случай щеше да го почувствува след десетина минути. Нервните импулси трябваше да изминат своя дълъг път по извивките на неговата плът. Когато болката достигнеше мъничкия мозък на съществото, тя би трябвало да отвлече вниманието му от безпомощната подводница на океанското дъно и да го насочи към новия мъчител.
Не, мислеше Лъки, чудовището нямаше да го намери. За десет минути той щеше да смени положението си. За десет минути той…
Лъки не успя да завърши мисълта си. Не беше изминала и минута откакто неговата светкавица бе ударила и то отвърна на удара.
Не бе изминала и една минута, когато шокираните и измъчени сетива на Лъки му съобщиха, че той се потопява надолу, надолу, надолу в една турбулентна струя бързо движеща се вода…
10. ПЛАНИНАТА ОТ ПЛЪТ
Ударът замая главата на Лъки. Всеки водолазен костюм от обикновен метал щеше да бъде смазан. Всеки човек с обикновена издържливост щеше да бъде занесен в безсъзнание надолу към океанското дъно, където да бъде пребит от удара в него и мъртъв.
Но Лъки се бореше отчаяно. Съпротивлявайки се на мощното течение, той вдигна лявата ръка до гърдите си, за да провери уредите, показващи състоянието на инсталациите във водолазния костюм.
Той изстена. Всички стрелки бяха безжизнени. Деликатните уреди бяха повредени и безполезни. Все пак подаването на кислород изглеждаше незасегнато (дробовете щяха да му съобщят за всяко падане на налягането), а водолазният костюм очевидно не пропускаше. Можеше само да се надява, че водоструйните устройства са все още в изправност.
Нямаше смисъл да се опитва сляпо да намери изход от потока. Почти със сигурност му липсваше мощност. Той трябваше да чака, залагайки на едно важно нещо. С проникването надолу водният поток губеше бързо скоростта си. Коефициентът на триене на вода с вода беше висок. Турбулентността по повърхността на струята щеше да нараства и да навлиза навътре в нея. Един проникващ поток с диаметър петстотин фута при изхода от духалото на съществото можеше да бъде с диаметър само петдесет фута, когато срещнеше дъното в зависимост от отдалечеността му и от началната скорост на струята.
А тази начална скорост трябваше също да намалява. Това обаче не означаваше, че крайната скорост е за пренебрегване. Лъки бе почувствувал силата й върху подводницата.
Всичко зависеше от близостта му до средата на водната струя и от способността на съществото да се прицелва точно.
Колкото по-дълго чакаше, толкова по-добри ставаха шансовете му, само ако не прекалеше с чакането. С облечената в метална ръкавица ръка върху копчето за управление на водоструйния апарат Лъки се остави да бъде носен надолу, като се опитваше да бъде спокоен и да се стреми да отгатне колко близо е твърдото дъно, очаквайки всеки момент един последен удар, който нямаше никога да почувствува.
Той преброи до десет и пусна в действие водоструйния апарат на водолазния костюм. Малките високоструйни витла, закрепени по едно на всяка плешка, се завъртяха и вибрирайки силно започнаха да изхвърлят вода под прав ъгъл на главния поток. Лъки усети, че тялото му приема нова посока на падане.
Ако беше точно в средата на потока, това нямаше да помогне. Енергията, която можеше да получи от витлата, нямаше да е достатъчна, за да преодолее мощната вълна надолу. Ако обаче беше далеч от средата, скоростта му щеше да се намали значително досега и нарастващата зона на турболентност можеше вече да е съвсем близо.
Когато помисли това. Лъки усети тялото му да подскача и се тресе с ужасна сила и разбра, че е в безопасност.
Той остави витлата на водолазния костюм да продължат работата си, обръщайки сега посоката на тяхната оттласкваща сила надолу. После насочи пръста-фенерче към океанското дъно. Направи го точно навреме, за да види как тинята на около петдесет фута под него се разпръсква от удара на струята и замъглява всичко наоколо с мръсотията си.