А уморен до смърт Лъки започна бавно-бавно да се спуска надолу. Той повика отново „Хилда“.
— Чудовището е мъртво — каза Лъки. — Изпратете насочващия импулс, за да мога да сляза долу при вас.
Лъки остави Бигман да свали от него водолазния костюм и отвърна с усмивка на загрижения поглед на Дребния марсианец.
— Мислех, че никога няма да те вида отново, Лъки — каза шумно преглъщайки Бигман.
— Обърни си главата настрана, ако възнамеряваш да плачеш — каза Лъки. — Не излязох от океана, за да бъда намокрен от главата до петите тук. Какво е състоянието на главните генератори?.
— Ще бъдат оправени — намеси се Евънс, — но това ще отнеме време. Удрянето на подводницата точно накрая разруши една от заварките.
— Е, значи ще трябва да я възстановим — каза Лъки и седна. Имаше уморен вид. — Нещата не се развиха точно както очаквах.
— В какво отношение? — попита Евънс.
— Идеята ми бе да прогоня чудовището с едно убождане — отвърна Лъки. — Но то не подействува и трябваше да го убия. В резултат на това мъртвото му тяло потъна и обгърна „Хилда“ отвсякъде като съборена палатка.
11. КЪМ ПОВЪРХНОСТТА?
— Искаш да кажеш, че сме в клопка ли? — попита ужасен Бигман.
— Може да се каже и така — отвърна хладно Лъки. — Ако искаш, можеш да кажеш също, че сме в безопасност. Тук със сигурност сме в по-голяма безопасност откъдето и да било другаде на Венера. Физически никой не може да ни направи нищо при тази планина от мъртва плът върху нас. А когато генераторите бъдат поправени, ние ще си пробием път навън. Бигман, иди при генераторите. Евънс, нека си налеем по чашка кафе и да поговорим по тази работа. Може би няма да имаме друга такава възможност за спокоен разговор.
Лъки прие като добре дошъл този отдих, този момент, когато не можеше да се прави нищо друго, освен да се говори н мисли.
Евънс обаче бе разстроен. В ъгълчетата на светлосините му очи се образуваха бръчки.
— Имаш загрижен вид — отбеляза Лъки.
— Обезпокоен съм. Какво в името на Космоса и времето правим?
— Мислих по този въпрос — отвърна Лъки. — Струва ми се, че най-доброто, което можем да направим, е да предадем историята с В-жабите на някой неподвластен на техния умствен контрол.
— И кой е той?
— Никой от хората на Венера, Това е сигурно.
Евънс погледна втренчено своя приятел.
— Да не искаш да кажеш, че всички на Венера са под умствен контрол? — попита той.
— Не, но всеки един би могъл да бъде. В края на краищата има различни начини, по които човешкото съзнание може да бъде манипулирано от тези същества. — Лъки постави ръка на облегалката на пилотския стол и кръстоса крака. — На първо място, пълен контрол върху съзнанието на един човек може да бъде упражнен само за кратък период от време. Пълен контрол! В този интервал едно човешко същество може да бъде накарано да върши неприсъщи за неговата натура неща, неща които застрашават собствения му живот и живота на другите. Например пилотите на коустера при пристигането ни на Венера.
— Моята неприятност не се свежда до този тип неща — каза мрачно Евънс.
— Зная. Точно това Морис не успя да разбере. Той беше сигурен, че ти не си под умствен контрол просто защото не показваше признаци на амнезия. Има обаче един втори вид умствен контрол, от който страдаш ти. Той е по-малко интензивен, така че личността запазва своята памет. Но точно поради тази причина личността не може да бъде принудена да прави неща, които са против собствената й натура. Например, те не можаха да те накарат да извършиш самоубийство. Все пак силата трае по-дълго — по-скоро дни, отколкото часове. Това, което губят при интензивността, В-жабите си възвръщат с времето. Е, може би има трети вид умствен контрол.
— И какво представлява той?
— Този вид умствен контрол е още по-малко интензивен от втория. Той е толкова слаб, че жертвата дори не го подозира, но все пак е достатъчно силен, за да може от съзнанието на жертвата да бъде заличавана и вземана информация. Такъв например е случаят с Лиман Търнър.
— Главният инженер на Афродита ли?
— Точно така. Той е един пример. Не е ли ясно? Помисли само. Вчера при шлюза на купола един човек държеше лоста в ръка и заплашваше целия град и въпреки това беше така добре защитен от всички страни, така плътно обграден с алармени инсталации, че никой не можеше да го доближи без да го предупреди, докато Бигман не се промъкна през вентилационната тръба. Не е ли странно?
— Не. Защо да е странно?
— От постъпването на човека на тази работа са били изминали само месеци. Той дори не е бил истински техник. Работата му е приличала повече на чиновническа. Откъде е получил информация, за да се защити така? Как е било възможно да познава в такива подробности енергийната система в тази част на купола?