— Хей, това се казва пример — сви устни Евънс и тихо подсвирна.
— Но той не порази Търнър. Точно в тази връзка имах среща с него преди да се кача на „Хилда“. Разбира се, не му казах за моята цел. Той самият ме осведоми за неопитността на човека, но нелепостта на случая изобщо не го порази. Все пак кой трябва да е притежавал необходимата информация? Кой освен главният инженер? Кой по-добре от него?
— Правилно. Правилно.
— Е, тогава да предположим, че Търнър е бил под много слаб умствен контрол. Информацията би могла да бъде извлечена от неговия мозък. Той вероятно е бил много грижливо прикоткан да не вижда нищо встрани от самото положение. Не разбираш ли какво искам да кажа? И тогава Морис…
— Морис също ли? — попита шокиран Евънс.
— Възможно е. Той е убеден, че сириусианците се интересуват от маята. Той не може да види нищо друго в този случай. Допустима ли е за него тази погрешна преценка или той е бил незабелязано убеден? Беше готов да заподозре тебе, Лу. И почти го направи. Един член на Съвета трябва да е по-малко готов да заподозре друг негов член.
— Космос! Тогава кой е в безопасност, Лъки?
— Никой на Венера — отвърна той, взирайки се в празната си кафеена чашка. — това е моето виждане. Ние трябваше да научим тази история и истината от някъде другаде.
— А как бихме могли?
— Добър въпрос — каза Лъки и се замисли върху него.
— Физически не можем да си отидем — каза Евънс. — „Хилда“ е конструирана само за океана. Тя не може да пътува във въздуха, а да не говорим за Космоса. А ако се върнем в града, за да вземем нещо по-подходящо, после никога няма да го напуснем.
— Мисля, че си прав — съгласи се Лъки, — но не е необходимо да напускаме физически Венера. Само нашата информация трябва да я напусне.
— Ако имаш пред вид радиото на подводницата, то също е повредено — отбеляза Евънс. — Устройството, което имаме тук е само за вътрешновенерианска връзка. То не може да предава по субетера, така че не може да достигне Земята. Фактически оттук не може да достигне дори повърхността на океана. Неговите радиовълни е замислено да се отразяват от океанската повърхност, така че те не могат да покрият разстоянието. Дори ако можехме да предаваме директно, ние пак не бихме могли да достигнем Земята.
— Не виждам защо трябва да я достигаме — каза Лъки. — Между това място и Земята има едно нещо, което би свършило същата работа.
За момент Евънс остана озадачен. После попита:
— Космическите станции ли имаш предвид?
— Разбира се. Около Венера обикалят две. Земята може да бъде отдалечена на разстояние някъде в интервала от тридесет до петдесет милиона мили, а станциите да бъдат само на две хиляди мили от това място. Сигурен съм, че на станциите не може да има В-жаби. Морис каза, че те не обичат свободния кислород, а човек едва ли би могъл да им осигури камери с въглероден двуокис там, като се има пред вид икономията на място, с която трябва да се съобразява. И така, ако успеем да изпратим съобщение до станциите за препращане към Главния щаб на Земята, ще сме решили проблема.
— Точно така, Лъки — каза развълнувано Евънс. — Това е нашият изход от положението. Техните възможности за упражняване на умствен контрол може би не са с такава мощност, че да преодолеят двете хиляди мили до… — Но в този момент лиието му отново се навъси. — Не, това няма да свърши работа. Все пак радиото на подводницата не може да пресече океанската повърхност.
— Може би не оттук. Да предположим, че се изкачим до повърхността и извършим предаването оттам директно в атмосферата.
— Да се изкачим до повърхността ли?
— Да.
— Но там са В-жабите.
— Зная.
— Ще бъдем поставени под умствен контрол.
— Наистина ли мислиш така? — попита Лъки. — Досега не са успели да измамят никой, който ги познава, знае какво да очаква от тях и решава в съзнанието си да им противостои. Повечето от жертвите са били съвсем доверчиви. В твоя случай ти направо си ги поканил в съзнанието си, за да използувам твоята собствена фраза. Сега аз съм недоверчив и няма да допусна да се отправят никакви покани.
— Казвам ти, че не можеш да го направиш. Не знаеш какво представлява.
— Можеш ли да предложиш алтернатива?
Преди Евънс да успее да отговори, влезе Бигман, развивайки ръкавите си.
— Всичко е оправено — каза той. — Гарантирам за генераторите.
Лъки кимна, че е разбрал и пристъпи към командното табло. Евънс остана на мястото си, а в очите му се четеше несигурност.