— Когато най-напред предложи да отидем към повърхността, ти попита дали бих могъл да предложа алтернатива.
— Спомням си, но тогава ти не отговори.
— Сега мога да отговоря. Отговорът е, че ние се връщаме в града и фактически аз държа на това.
— Хей, що за хрумване? — подвикна Бигман.
Лъки не бе необходимо да отговоря на този въпрос. Ноздрите му пламнаха и той вътрешно се разгневи на себе си за прекараните пред люка минути, докато цялото му сърце, съзнание и душа трябваше да бъдат съсредоточени върху неотложната работа. Защото в стиснатия юмрук на Евънс се намираше собственият бластер на Лъки, а в притворените очи на Евънс се четеше твърдо решение.
— Ние се връщаме обратно в града — повтори Евънс.
12. КЪМ ГРАДА?
— Какво лошо се е случило, Лу?
— Дай заден ход към дъното и насочи носа на подводницата към града — направи нетърпелив жест с бластера Евънс. — Не ти, Лъки. Остави Бигман да отиде при командното табло, а после ти застани в една линия с него. Така ще мога да ви наблюдавам и едновременно с това командното табло.
Бигман вдигна леко ръце и обърна погледа си към Лъки. Той държеше ръцете си отпуснати.
— Предлагам да кажеш какво те гризе — каза безстрастно Лъки.
— Нищо не ме гризе — отвърна Евънс. — Абсолютно нищо. Тебе те гризе нещо. Ти излезе извън подводницата и уби чудовището, а после се върна и започна да говориш за отиване към повърхността. Защо?
— Ще ти обясня моите основания.
— Не мога да им повярвам. Аз зная, че В-жабите ще завладеят съзнанията ни, ако отидем на повърхността. Имам опит с тях и затова зная, че са завладяли твоето съзнание.
— Какво? — избухна Бигман. — Що за глупости говориш?
— Зная какво правя — отвърна Евънс, гледайки уморено Лъки. — Ако погледнеш хладнокръвно на тази работа, Бигман, ще видиш, че Лъки е под влиянието на В-жабите. Не забравяй, че той е също и мой приятел. Познавам го по-отдавна от теб, Бигман. Това, което трябва да направя ме безпокои, но няма друг изход.
Бигман се взря в двамата мъже и после попита с нисък глас:
— Лъки, наистина ли си под влиянието на В-жабите?
— Не — отрече Лъки.
— Какво очакваше да каже? — попита разпалено Евънс. — Разбира се, че е под тяхно влияние. За да убие чудовището, той трябваше да се придвижи до най-горната му точка. Така е отишъл твърде близо до повърхността, където са го очаквали В-жабите. Бил е достатъчно близо до тях, за да попадне под контрола им. Те са му позволили да убие чудовището. И защо не? С удоволствие биха сменили контрола си върху съществото с контрол върху Лъки. И така той се върна тук, бърборейки за нуждата да се отиде до повърхността, където всички ще бъдем сред тях, всички ще попаднем в клопката. Така единствените хора, които знаят истината, ще бъдат безпомощни.
— Лъки? — каза Бигман с разтреперан глас, чийто тон молеше за убеждаване.
— Ти се заблуждаваш, Лу — каза спокойно Лъки Стар. — Това, което правиш сега е резултат от собственото ти пленничество. Ти си бил под контрол и преди. В-жабите познават твоето съзнание. Те могат да влезнат в него, когато си поискат. Може би изобщо никога не са го напускали напълно. Ти правиш само това, което другите те карат да вършиш.
Евънс стисна още по-здраво бластера.
— Съжалявам, Лъки, но номерът ти няма да мине — каза той. — Нека върнем подводницата отново в града.
— Ако не си под контрол, Лу — рече Лъки, — ако съзнанието ти не е обременено от чуждо присъствие, ти ще ме застреляш, ако се опитам насила да закарам подводницата на повърхността, нали?
Евънс не отговори.
— Ти ще трябва да го направиш — продължи Лъки. — Ще бъде твое задължение към Съвета и Човечеството. От друга страна, ако си под умствен контрол, тогава може би си принуден да ме заплашваш и да се опитваш да ме накараш да променя курса на подводницата, но се съмнявам, че ще можеш да бъдеш накаран да ме убиеш. Да убиеш един приятел и член на Съвета ще бъде в твърде голямо противоречие с твоя основен начин на мислене. И така, дай ми бластера.
Лъки тръгна към Евънс с протегната ръка.
Бигман наблюдаваше сцената ужасен.
Евънс отстъпи назад.
— Предупреждавам те, Лъки, че ще стрелям — каза дрезгаво той.
— Аз пък казвам, че няма да стреляш. Ти ще ми дадеш бластера.
Евънс се опря на стената.
— Ще стрелям! Ще стрелям! — извиси се до писък гласа му.
— Лъки, спри! — извика Бигман.
Но Лъки беше вече спрял и отстъпваше бавно, много бавно назад.
Изведнъж животът изчезна от очите на Евънс и той стоеше сега с каменно лице и пръст на спусъка.
— Обратно в града! — заповяда с леден глас Евънс.
— Дай курс на подводницата към града, Бигман — каза Лъки.