Бигман също беше при люка. Нямаше никаква грешка. Част от купола се беше отместила на една страна, а през отвореното пространство някак нереална през слоя вода надничаше тумбеста тръба.
Замаян от ужас Бигман наблюдаваше как дулото се снишава и съсредоточава върху тях. „Хилда“ не беше въоръжена. Тя не можеше достатъчно бързо да набере скорост, за да избегне взривяването. Изглежда нямаше спасение от мигновената смърт.
15. ВРАГЪТ?
Но още докато чувствуваше как стомахът му се свива при перспективата за предстоящото унищожение, Бигман чу равния глас на Лъки да говори убедително по предавателя:
— Подводницата „Хилда“ пристига с товар петрол… Подводницата „Хилда“ пристига с товар петрол… Подводницата „Хилда“ …
От другата страна се чу един развълнуван глас.
— Говори Клемънт Хебър при управлението на шлюза. Какво не е в ред? Повтарям. Какво не е в ред? Клемънт Хебър…
— Те изтеглят оръдието обратно. Лъки! — извика Бигман.
Лъки въздъхна дълбоко, но само по този начин показа някакъв признак на напрегнатост.
— Подводницата „Хилда“ съобщава за влизане в Афродита — каза Лъки. — Моля, посочете шлюз. Повтарям. Моля, посочете шлюз.
— Можете да влезете в шлюз номер петнадесет. Следвайте насочващия сигнал. Изглежда, че тук има някакво объркване.
— Лу, поеми управлението — каза Лъки на Евънс като се изправи — и въведи по възможно най-бързия начин подводницата в шлюза.
Лъки направи знак на Бигман да го последва в другото помещение.
— Какво… какво… — запелтечи Бигман като повреден детски тапешник. Лъки въздъхна и каза:
— Помислих си, че В-жабите ще се опитат да ни задържат навън, но аз оправих нещата чрез номера с петрола. Не предполагах обаче, че ще се стигне дотам да насочват оръдие срещу нас. Това направи положението много тежко. Изобщо не бях сигурен, че номерът с петрола ще подействува.
— Но как го направи?
— Отново въглеводород. Петролът е въглеводород. Думите ми прозвучаха по общата радиоуредба, а на В-жабите, които държаха под умствен контрол охраната на купола, бе отвлечено вниманието.
— Как В-жабите разбраха какво представлява петрола?
— Обрисувах го в моето съзнание, Бигман, и то с най-големите подробности, на които бе способно въображението ми. Знаеш, че могат да четат в съзнанието, когато подсилиш мисловните картини с говор. Но всичко това няма значение. — Гласът му падна до шепот. — Щом те са готови да ни взривят, щом са готови на нещо така жестоко насилствено като това, значи са отчаяни… А ние също. Трябва веднага да сложим край на тази работа и да постъпим възможно най-правилно. Една грешка на този етап може да се окаже фатална.
Лъки извади от джобчето на ризата си една писалка и започна бързо да пише върху къс фолио.
— Това ще направиш, когато кажа думата — рече Лъки и показа написаното на Бигман. Бигман ококори очи.
— Но, Лъки…
— Шт! Не споменавай с думи нищо от написаното.
— Но сигурен ли си, че си прав? — попита Бигман.
— Надявам се. — На лицето на Лъки бе изписано безпокойство. — Земята вече знае за В-жабите, така че те никога няма да спечелят срещу човечеството, но все още могат да нанесат някои поражения тук на Венера. Трябва някак да ги предотвратим. Сега ясно ли ти е какво трябва да направиш?
— Да.
— В такъв случай… — Лъки зави фолиото на руло и го смачка със силните си пръсти. Топчицата, която се получи, той върна в джобчето на ризата си.
— Ние сме в шлюза, Лъки — каза Лу Евънс. — След пет минути ще бъдем в града.
— Добре. Свържи се с Морис по радиото — каза Лъки.
Те отново бяха в Щаба на Съвета в Афродита. В същата стая, мислеше Бигман, в която за пръв път беше срещнал Лу Евънс и за пръв път бе видял В-жаба. Той потръпна при мисълта за тези мисловни пипала, проникнали за пръв път в съзнанието му без да знае.
Единственото нещо, по което стаята се отличаваше сега, беше че липсваха аквариум и блюдата с грахови зърна и грес. Високите маси при фалшивия прозорец бяха празни.
Веднага щом влязоха, Морис мълчаливо им обърна внимание на това. Пълничките му бузи бяха увиснали, а около очите си имаше кръгове от преумора. Ръкостискането на пухкавата му ръка беше неуверено.
Бигман внимателно постави на една от масите това, което носеше.
— Вазелин — поясни той.
Лу Евънс седна. Същото стори и Лъки.
Морис остана прав.
— Освободих се от В-жабите в тази сграда — каза той. — Това е всичко, което можах да направя. Не мога да помоля хората да направят същото със своите любимци без причина. А аз очевидно не можех да им я кажа.