— Може би не всички В-жаби са разумни същества — предположи Морис, свивайки рамена.
— Работата е по-дълбока. Ние бяхме безпомощни в тяхната умствена хватка върху океанската повърхност. Все пак, понеже се досетих за някои неща, аз им подхвърлих една стъкленица с вазелин и това даде резултат. Той ги разпръсна. Обърнете внимание че бе поставена на карта цялата им кампания. Те трябваше да ни попречат да разкажем на Земята за тях, но развалиха всичко заради една стъкленица с вазелин. Те отново почти ни надвиха, когато се опитвахме да се върнем в Афродита. Оръдието вече се насочваше към нас, когато само споменаването на петрол провали плановете им.
Търнър се размърда на мястото си.
— Вече разбирам какво искате да кажете чрез петрола, Стар — рече той. — Всички знаят, че В-жабите са луди за всякакви видове грес и че я желаят твърде силно.
— Твърде силно я желаят същества, които са достатъчно разумни, за да се борят със земляните ли? Бихте ли изоставили жизнено важна победа, Търнър, заради една пържола или парче шоколадова торта?
— Разбира се, че не. Но това не доказва, че една В-жаба не би постъпила така.
— Съгласен съм, че не го доказва. Съзнанието на В-жабата е чуждо за нас и не можем да предполагаме, че каквото оказва влияние на нас трябва да влияе й на тях. Все пак работата с отвличането на вниманието им с помощта на въглеводород е подозрителна. Това ме кара да сравнявам В-жабите по-скоро с кучетата, отколкото с хората.
— По какъв начин? — попита Морис.
— Ами помислете — каза Лъки. — Едно куче може да бъде обучено да прави голям брой неща, изглеждащи на пръв поглед разумни. Едно същество, което никога преди не е виждало или чувало за куче, наблюдавайки куче-водач на слепия си господар, би се запитало кой от двамата е по-разумно същество. Но ако съществото мине покрай тях, носейки кокал с месо и забележи, че вниманието на кучето моментално се отклонява, то би се досетило за истината.
— Опитвате се да кажете, че В-жабите са само оръжие в ръцете на човека ли? — попита Търнър, а светлосините му очи заплашваха да изхвръкнат от орбитите си.
— Не ви ли се струва възможно, Търнър? Както само преди малко каза доктор Морис, В-жабите са в града от много години, но само от няколко месеца насам причиняват неприятности. И тогава неприятностите са започнали банално с човек, който раздавал пари на улицата. Като че ли някои хора са се научили как да използуват естествената способност за телепатия на В-жабите като средство за натрапване на своите мисли и заповеди на други човешки създания. Сякаш отначало те е трябвало да тренират, да научат за природата и границите на своите инструменти, да развият тяхното управление, докато не дойде времето да вършат големи неща. В края на краищата, тяхната цел не е била маята, а нещо повече. Може би контрол върху Слънчевата конфедерация или дори върху цялата Галактика.
— Не мога да повярвам в това — каза Морис.
— Тогава ще ви дам още едно доказателство. Когато бяхме в океана, един глас на мисълта (вероятно на една В-жаба) започна да ни говори. Гласът се опитваше да ни накара насила да му дадем някаква информация и след това да се самоубием.
— Е?
— Гласът минаваше през една В-жаба, а не беше нейният собствен. Той беше на човешко същество.
Лу Евънс подскочи от изненада и се втренчи с невярващи очи в Лъки.
— Дори Лу не може да повярва, но това е така — каза с усмивка Лъки. — Гласът използуваше странни понятия като „машини от лъскав метал“ вместо кораби. Ние трябваше да си помислим, че на В-жабите са непознати такива понятия, а гласът имаше за задача да ни накара да си въобразим, че чуваме нещо познато, но изказано по заобиколен начин. В този момент, обаче, гласът се самозабрави. Спомням си какво го чух да казва. Спомням си го дума по дума: „Животът ще свърши за вашите хора, както угасва един огън. Той ще бъде духнат и животът няма да гори повече“.
— Е? — попита отново флегматично Морис.
— Още ли не можете да разберете? Как В-жабите биха могли да използуват понятия като „угасва един огън“ или като „животът няма да гори повече“? Ако гласът се преструва, че е на В-жаба, която не разбира понятия като „кораб“, как така е наясно какво е „огън“?
Сега всички разбраха, а Лъки гневно продължи нататък.
— Атмосферата на Венера е съставена от азот и въглероден двуокис. В нея няма кислород. Ние всички знаем това. В атмосферата на Венера нищо не може да гори. Не може да съществува никакъв пламък. В продължение на един милион години вероятно никоя В-жаба не е имала възможност да види огън и нито една от тях не знае какво представлява той. Дори да допуснем, че някои от тях са виждали огън и пламък в градските куполи, те не биха могли да разберат неговото естество по-добре, отколкото това на корабите. Според мен мислите, които получавахме, не бяха дела на В-жаба, а на човек, използуващ я само като канал между неговото съзнание и нашите съзнания.