— Но как би могло да се направи това? — попита Търнър.
— Не зная — отвърна Лъки, — а бих желал да знам. За намирането на такъв начин със сигурност е бил необходим превъзходен ум. Човекът трябва да е бил много добре запознат с работата на една нервна система и за свързаните с нея електрически явления. — Лъки погледна хладно Морис. — Това може да направи например човек, който е специалист по биофизика.
Очите на всички се обърнаха към венерианския член на Съвета, чието лице беше така обезкръвено, че сивите му мустаци едва се забелязваха на фона на бледната кожа.
16. ВРАГЪТ?
— Опитвате се да… — успя само да каже Морис, а гласът му заскрибуца и пресекна.
— Не правя никакво определено изявление — рече спокойно Лъки. — Направих само едно предположение.
Морис безпомощно се огледа. Той се обърна подред към всеки един от останалите четирима мъже и видя как всеки чифт очи среща неговите като хипнотизиран.
— Тоаа е лудост — каза той със задавен глас. — Абсолютно безумие. Аз бях първият, който съобщи за цялата тази… тази неприятност на Венера. Намерете първоначалния рапорт в Щаба на Съвета. Под него стои моето име. Защо ще се обаждам на Съвета, ако аз съм… А моят мотив? Е? Какъв е бил моят мотив?
Членът на Съвета Евънс се чувствуваше неловко. От бързия поглед, който хвърли към Търнър, Бигман отгатна, че тази вътрешна за Съвета, кавга пред един външен човек не му харесваше.
— Това обяснява усилието на Морис да ме дискредитира — каза все пак Евънс. — Аз бях външен човек и можех да попадна на истината. Със сигурност открих половината от нея.
Морис дишаше тежко.
— Отказвам някога да съм правил подобно нещо — заяви той. — Цялата тази работа е някакъв вид заговор срещу мен и накрая ще се стъжни на всеки от вас, който се присъедини към него. Правдата ще възтържествува.
— Намеквате, че ще поискате Съветът да заведе дело? — попита Лъки. — Да пледирате вашия случай на събрание на членовете на Централния комитет на Съвета ли искате?
Лъки споменаваше, разбира се, за предвидената процедура в случай на съдебен процес срещу членове на Съвета, обвинени в предателство спрямо него и Слънчевата конфедерация. В цялата история на Научния съвет нито един човек не беше стоял пред такъв съд.
При споменаването на това, всички опити на Морис за овладяване на чувствата, които изпитваше, изчезнаха. Той скочи с вик и се хвърли заслепен от ярост към Лъки.
Лъки бързо скочи през облегалката на стола, на който седеше и същевременно даде на Бигман уговорения знак.
Бигман това чакаше. Той последва инструкциите, които Лъки му беше дал на борда на „Хилда“ при преминаването им през шлюза на купола на Афродита.
Чу се изстрел от бластер, който беше с ниска интензивност, но неговото йонизиращо излъчване произведе във въздуха остър мирис на озон.
За момент всички движения бяха преустановени. Морис, с опряна на преобърнатия стол глава, не направи опит да стане. Бигман замръзна неподвижен като малка статуя, държейки бластера все още на хълбока, сякаш бе замръзнал в момента на стрелбата.
А целта на бластерния изстрел лежеше разрушена на пода.
Лу Евънс първи дойде на себе си, но само да възкликне остро:
— Какво направихте? — прошепна Лиман Търнър. Морис, който дишаше тежко вследствие на неотдавнашното си усилие, не можа да каже нищо, но мълчаливо обърна очи към Бигман.
— Добър изстрел, Бигман — похвали го Лъки, а Бигман се усмихна.
Черното куфарче-компютър на Лиман Търнър лежеше разбито на хиляди парчета.
— Моят компютър! Идиот такъв! — повиши тон той. — Какво направихте?
— Само това, което трябваше, Търнър — рече строго Лъки. — Сега всеки е спокоен.
Той се обърна към Морис и му помогна да се изправи.
— Моите извинения, доктор Морис — каза Лъки, — но аз трябваше да съм сигурен, че вниманието на Търнър е насочено в напълно погрешна посока. Трябваше да използувам вас, за да го постигна.
— Искате да кажете, че не ме подозирате за… за… — заекна Морис.
— Нито за миг не съм ви подозирал — отвърна Лъки.
— Тогава, предполагам, че ще обясните поведението си, Стар — каза Морис, който се бе отдръпнал настрана и го гледаше с гневен поглед.