— Преди тази конференция — поясни Лъки — никога не бих посмял да кажа на когото и да е, че според мен зад В-жабата стои човек. Не можех дори да изложа доводите си в моето съобщение до Земята. Струваше ми се очевидно, че ако бях направил това, истинският враг ще изпадне в достатъчно силно отчаяние, за да предприеме някакви действия, като например, да потопи някой от градовете и да ни изнудва с възможността да потопи и друг. Докато не знаеше, че съм минал отвъд В-жабата в моите подозрения, аз се надявах, че той за известно време ще се въздържи от действия или най-малко ще се опита да убие само моите приятели и мен. На тази конференция аз можех да говоря по тази работа, защото вярвах, че въпросният човек ще присъствува. Обаче не посмях да предприема някакво действие срещу него без подходяща подготовка от страх, че той би могъл да ни постави под контрол, въпреки наличието на въглеводород и че действията му след това могат да бъдат драстични. Първо трябваше напълно да отклоня вниманието му, за да бъда сигурен, че поне за няколко секунди той ще бъде погълнат от повърхностните действия на групата и няма да открие чрез своите В-жаби силните емоции, които биха могли да изтекат от съзнанието на Бигман и от моето. За по-сигурно в сградата нямаше В-жаби, но той можеше също така добре да използува В-жабите от другите части на града, както и тези на океанската повърхност, отдалечени на мили от Афродита. Тогава, за да отвлека вниманието му, аз обвиних вас, доктор Морис. Не можех да ви предупредя, защото исках емоциите да са автентични и те бяха точно такива. Вашето нападение върху мене беше всичко, което бе нужно.
Морис измъкна от един джоб голяма носна кърпа и избърса лъщящото от пот чело.
— Това беше много смело, Лъки, но мисля, че разбирам. Значи, Търнър е човекът, нали?
— Той е — потвърди Лъки.
Търнър беше коленичил и се ровеше в остатъците от своя уред.
— Вие унищожихте моя компютър — каза той, вдигайки изпълнен с омраза поглед към Лъки.
— Съмнявам се това да е било компютър — възрази Лъки, — Беше твърде неразделен ваш спътник. Когато ви срещнах за пръв път, вие бяхте с него. Твърдяхте, че го използувате за изчисляване на здравината на вътрешните прегради на града срещу заплахата от наводнение. Бях запланувал да ви задам само някои въпроси, които не изискват изчисления и вие знаехте това. Обаче все пак го донесохте със себе си. Не склонихте да го оставите в съседната стая. Той трябваше да бъде с вас, в краката ви. Защо?
— Компютърът беше моя собствена конструкция — отвърна отчаяно Търнър. — Бях привързан към него и винаги го носех със себе си.
— По моя преценка той тежеше поне двадесет-двадесет и пет фунта. Бе твърде тежък дори за привързаност. Не беше ли това използуваният от вас уред за постоянна връзка с В-жабите?
— Как мислите да го докажете? — попита внезапно Търнър. — Казахте, че самият аз съм жертва. Всички тук са свидетели и могат да го потвърдят.
— Да — съгласи се Лъки. — Човекът, който въпреки своята неопитност така експертно се беше барикадирал в шлюза на купола, е получил информацията за това от вас. Открадната ли е била тя от вашето съзнание или вие доброволно я подарихте?
— Нека поставя въпроса пряко, Лъки — намеси се гневно Морис. — Отговорен ли сте или не за епидемията на мисловен контрол, Търнър?
— Разбира се, че не съм! — извика Търнър. — Вие не можете да предприемете нищо само въз основа на казаното от един млад глупак, който мисли, че като е член на Съвета може да приписва своите догадки на другите.
— Кажете ми, Търнър, спомняте ли си онази нощ, когато в един от шлюзовете на купола седеше човек с лоста в ръката си? Спомняте ли си добре това?
— Много добре.
— Спомняте ли си, че дойдохте при мен и ми казахте, че ако шлюзовете бъдат отворени, вътрешните транзайтови прегради няма да издържат и градът ще бъде залят с вода? Вие бяхте много уплашен, почти в паника.
— Да, бях. И още съм. Това нещо е за паника, щом не си смелият Лъки Стар — каза той, свивайки презрително устни.
Лъки игнорира това.
— Не дойдохте ли вие при мен с тази информация, за да добавите още малко към вече съществуващия хаос? Не искахте ли да се подсигурите, че всички ние ще бъдем объркани достатъчно дълго време, за да успеете да изкарате Лу Евънс от града и за по-голяма безопасност да го убиете в океана? Евънс беше труден за манипулиране и знаеше твърде много за В-жабите. Може би вие се опитвахте и мен да изплашите и изгоните от Афродита и Венера?
— Всичко това е смешно — отвърна Търнър. — Вътрешните прегради са наистина недостатъчно здрави. Попитайте Морис.