— Мили Боже — прошепна Ариа, затисната от усещането за клаустрофобия. Пред очите й се появиха цветни петна.
Ариа познаваше това тревожно усещане: връхлиташе я паниката. Беше й се случвало няколко пъти досега. Първо след Онази случка с Джена, после след като Али изчезна и накрая в Рейкявик, когато, докато се разхождаше по улица Лаугавегур, видя на един билборд снимката на момиче, което изглеждаше точно като Мередит.
Успокой се, каза си тя. Това е просто някакъв си дъжд. Няколко пъти си пое дълбоко дъх, запуши си ушите с пръсти и започна да пее „Братко Жан“ — по неведоми причини френския вариант на популярната песничка свърши идеална работа. След като си я изпя три пъти, петната започнаха да изчезват. Дъждът беше преминал от порой в спокоен валеж. Оставаше й просто да се върне обратно до фермата, която беше подминала преди малко, и да използва телефона им. Тя отвори вратата със замах, заметна униформеното си яке през глава и започна да тича. Силен порив на вятъра повдигна късата й пола и тя стъпи в огромна, кална локва. Краката й, обути в сандали, подгизнаха.
— По дяволите — промърмори тя.
Намираше се на около стотина метра от фермата, когато край нея мина едно ауди в морско син цвят и цялата я опръска с кална вода. После спря до нейното субару и бавно тръгна назад, докато не се изравни с нея. Стъклото на шофьорската врата се плъзна надолу.
— Добре ли си?
Ариа присви очи, от върха на носа й се стичаха дъждовни капки. Зад волана седеше Шон Ейкърд от нейния клас. Той беше типичното роузуудско момче: колосано поло, поддържана кожа, американска физиономия, скъпа кола. Само дето играеше футбол, а не лакрос. Не беше от хората, които би желала да види в този момент.
— Добре съм — извика тя.
— Всъщност си вир-вода. Искаш ли да те откарам?
Ариа беше толкова мокра, че усещаше как лицето й се сбръчква като изсмукано. В колата на Шон бе сухо и уютно, така че тя се плъзна на предната седалка и затвори вратата.
Шон й каза да хвърли мокрото си яке на задната седалка. След това се пресегна и включи отоплението.
— Накъде?
Ариа отметна мокрия си бретон назад.
— Всъщност бих искала само да използвам телефона ти и повече няма да ти досаждам.
— Добре — Шон бръкна в раницата си, за да намери телефона.
Ариа се облегна назад и се огледа. Шон не беше облепил колата си разни лепенки на групи, както правеха другите момчета, и вътре не смърдеше на момчешка пот. Вместо това ухаеше на нещо средно между прясно опечен хляб и току-що изкъпано куче. На пода пред седалката лежаха две книги: Дзен и изкуството да караш мотоциклет и Даото на Пух.
— Философията допада ли ти? — Ариа премести краката си, за да не ги измокри.
Шон наклони леко глава.
— Ами да. — Гласът му прозвуча доста смутено.
— Аз също чета такъв тип книги — рече Ариа. — Това лято, докато бях в Исландия, се посветих изцяло на френските философи. — Тя замълча. Досега изобщо не беше разговаряла с Шон. Преди да заминат за Исландия, роузуудските момчета я ужасяваха — може би отчасти това бе причината да ги мрази. — Аз, ъъъ, бях известно време в Исландия. Баща ми прекара отпуската си там.
— Знам — Шон я погледна и се усмихна криво.
Ариа се вторачи в ръцете си.
— О. — Настъпи неловко мълчание. Чуваше се само дъждът, който тропаше по покрива, и ритмичното скърцане на чистачките по предното стъкло.
— Значи четеш Камю и други подобни? — попита Шон. Когато Ариа кимна, той се ухили. — Това лято прочетох „Чужденецът“.
— Наистина ли? — Ариа вирна брадичка, убедена, че той нищо не е разбрал от книгата. Пък и какво би търсило едно типично роузуудско момче в дълбоко философската литература? Ако можеше да оприличи това на изпита CAT, задачата щеше да бъде „типичното роузуудско момче чете френски философи: американски туристи в Исландия: бърза закуска където и да е, само не в Макдоналдс.“ Подобни неща просто не се случваха.
Шон не каза нищо и тя набра домашния си номер. Той иззвъня няколко пъти, без да я прехвърли на телефонен секретар — още не бяха го настроили. След това набра номера на баща си в училище — беше почти пет часа, а той беше залепил на хладилника часовете на занятията си — от 3.30 до 5.30. Там също я очакваше само дълго звънене.