Щом Ариа си представи къде би могъл да бъде… или с кого би могъл да бъде, пред очите й отново се появиха петната. Тя се наведе напред, над голите си крака, като се опита да диша дълбоко. Отново започна да си припява на ум „Братко Жан“.
— Уха! — рече Шон. Гласът му идваше сякаш от много далеч.
— Добре съм — каза Ариа, гласът й се изгуби в краката й. — Просто трябва да…
Чуваше как Шон тършува наоколо. После тикна една торбичка от Бъргър кинг в ръката й.
— Дишай в това. Може да има някое друго пържено картофче, за което се извинявам.
Ариа притисна торбичката към устата си и бавно започна да вдишва и издишва. Тя усещаше топлата ръка на Шон на гърба си. Лека-полека замайването започна да отминава. Когато отново вдигна глава, Шон я гледаше разтревожено.
— Паникьоса ли се? — попита той. — И мама изпада в такива състояния. Торбичките винаги помагат.
Ариа смачка торбичката в скута си.
— Благодаря.
— Тревожи ли те нещо?
Ариа бързо поклати глава.
— Не, всичко е наред.
— Стига де — рече Шон. — Не е ли това причината хората да се паникьосват?
Ариа стисна здраво устни.
— Сложно е за обяснение. — Освен това, искаше да каже още тя, откога едно типично роузуудско момче е тръгнало да се интересува от проблемите на момичетата?
Шон сви рамене.
— С Алисън Дилорентис бяхте приятелки, нали?
Ариа кимна.
— Странна работа, не мислиш ли?
— Да. — Тя се прокашля. — Въпреки че не е странно по начина, по който мислиш ти. Искам да кажа, че е странно и в друг смисъл.
— Какъв например?
Тя се разкърши. Мокрото й бельо бе започнало да я боцка. Днес в училище имаше усещането, че всички снижават глас, когато й говорят. Да не би да смятаха, че ако кажат нещо с нормален тон, тя щеше да получи нервен срив?
— Просто ми се ще всички да ме оставят на мира — най-накрая рече тя. — Както миналата седмица.
Шон перна с ръка ароматизатора за кола с мирис на бор, който висеше на огледалото за обратно виждане, и той се залюля напред-назад.
— Знам какво имаш предвид. Когато мама умря, всички смятаха, че ако дори за секунда ме оставят сам, аз ще откача.
Ариа веднага изпъна гръб.
— Майка ти е умряла?
Шон я погледна.
— Да. Доста време мина оттогава. Бях в четвърти клас.
— О — Ариа се опита да си припомни как изглеждаше Шон в четвърти клас. Той бе едно от най-ниските момчета в класа, няколко пъти се падаха заедно в отборите по кикбол, но това беше всичко. Тя се почувства зле заради това, че бе толкова разсеяна. — Съжалявам.
Отново настъпи мълчание. Ариа кръстоса крака, след това отново ги опъна. В колата бе започнало да мирише на вълна от мократа й пола.
— Трудно беше — рече Шон. — Баща ми смени една камара приятелки. В началото мащехата ми изобщо не ми харесваше. Но накрая свикнах с нея.
Ариа усети как очите й се пълнят със сълзи. Тя не искаше да свикне с промените в нейното семейство. Подсмръкна шумно.
Шон се наведе напред.
— Сигурна ли си, че не искаш да поговорим?
Ариа сви рамене.
— Това би трябвало да бъде тайна.
— Ето какво ще ти кажа. Ти ще ми кажеш твоята тайна, после аз ще ти кажа моята.
— Добре — съгласи се бързо Ариа. Всъщност тя си умираше от желание да говори за това. Щеше да признае всичко на приятелките си, но те толкова стриктно пазеха собствените си тайни, които бяха известни на А., че това накара Ариа също да замълчи за своята. — Но няма да казваш на никого.
— Естествено.
Тогава Ариа му разказа за Байрън и Ила, Мередит и онова, което двамата с Майк бяха видели предишния ден в бара. Историята просто потече като река.
— Не знам какво да правя — рече накрая тя. — Чувствам се така, сякаш аз съм единственият човек, който споява семейството.
Шон мълчеше и Ариа се уплаши, че просто е спрял да я слуша, но след минутка той вдигна глава.
— Баща ти не бива да те поставя в такова положение.
— Ами да. — Ариа го погледна. Като се пренебрегнат запасаната риза и късите панталони цвят каки, той всъщност беше доста сладък. Имаше розови устни и възлести пръсти. По фигурата, която се очертаваше под впитата риза, тя можеше да предположи, че е в отлична спортна форма. Внезапно се почувства ужасно неловко.