— С теб се говори толкова лесно — срамежливо продума тя, вперила поглед в голите си колене. Установи, че когато си е бръснала краката, е пропуснала няколко косъмчета. Обикновено това не и правеше впечатление, но сега я подразни. — Благодаря ти.
— Няма защо. — Когато Шон се усмихна, покрай очите му се появиха бръчици и от погледа му заструи топлина.
— Определено не си представях, че така ще прекарам следобеда — добави Ариа. Дъждът продължаваше да облива предното стъкло, но докато бе говорила, в колата беше станало много топло.
— Нито пък аз. — Шон погледна през прозореца. Дъждът започна да намалява. — Но… Не знам. Беше готино, нали?
Ариа сви рамене. След това се сети.
— Хей, ти ми обеща своята тайна! Дано да си заслужава.
— Ами, не знам дали си заслужава. — Шон се наведе към Ариа, тя също се приближи към него. За частица от секундата тя си помисли, че ще се целунат.
— Аз членувам в един клуб, наречен „В-клуб“ — прошепна Шон. Дъхът му миришеше на мента. — Знаеш ли какво означава това?
— Мисля, че да. — Ариа се опита да потисне усмивката си. — Това означава никакъв секс преди сватбата, нали?
— Точно така. — Шон се облегна назад. — И така… Аз съм девственик. Само дето… Вече не знам дали искам да бъда такъв.
9.
Нечия платежоспособност намалява
Сряда следобед господин Макадам, учителят на Спенсър по икономика, се разхождаше напред-назад по пътеките между чиновете, изваждаше по едно снопче листи от купчинката, която носеше в ръце и ги поставяше с лицето надолу пред всеки ученик. Той беше висок мъж с изпъкнали очи, римски нос и широко лице. Няколко години по-рано един от най-добрите му ученици бе отбелязал, че той прилича на Сепия от „Спондж Боб, карираните панталонки“, и името просто му залепна.
— Някои от тези тестове са много добри — промърмори той.
Спенсър се изпъна на мястото си. Направи същото, което правеше винаги, когато не бе сигурна, че е справила добре на теста: помисли си коя е най-ниската оценка, която може да получи, и пак да завърши с отличие класа. Обикновено оценката, която си представяше, бе толкова ниска — въпреки че за Спенсър ниско беше и три плюс, в най-лошия случай три — че накрая винаги се оказваше приятно изненадана. Три плюс, си повтаряше тя, докато Сепия поставяше теста на чина пред нея. Това е дъното. След това разгърна теста.
Три минус.
Спенсър изпусна листите на чина, сякаш внезапно се бяха подпалили. Тя прегледа теста за отговори, които Сепия да е отбелязал грешно като неверни, но не знаеше отговорите на въпросите, отбелязани отстрани с едно голямо червено Х.
Добре де, може би просто не е била добре подготвена.
Когато предишния ден започнаха да решават теста, единственото, за което можеше да мисли, докато загражда верните отговори, бе а) Рен и как тя повече никога няма да го види, б) родителите й и Мелиса и как да ги накара отново да я заобичат, в) Али и г), д), е) и ж) тормозещата я тайна за Тоби.
Тя безумно се измъчваше. Но какво можеше да направи — да иде при ченгетата? И да им каже… какво? Преди четири години едно момче ми каза „ще те пипна!“ и аз мисля, че то е убило Али, и освен това смятам, че ще убие и мен? Получих съобщение по телефона, в което ме предупреждават, че аз и приятелките ми сме в опасност? Ченгетата ще се засмеят и ще кажат, че пие твърде много Риталин. Освен това тя се боеше да разкаже на приятелките си какво става. Ами ако А. говореше сериозно и нещо лошо наистина ще им се случи, ако тя разкаже на някого?
— Как си? — прошепна някой край нея.
Спенсър подскочи. Андрю Кембъл седеше до нея. Той бе отличен ученик, също като нея. Двамата със Спенсър бяха определени като номер едно и две в класа, и непрекъснато си сменяха позициите. Неговият тест лежеше гордо на чина с лицето нагоре. Една голяма червена шестица се кипреше на първата страница.
Спенсър притисна своята купчинка листи към гърдите си.
— Добре съм.
— Хубаво. — Кичур от дългата руса лъвска грива на Андрю падна върху лицето му.
Спенсър цъкна през зъби. Андрю бе ужасно любопитен. Винаги бе смятала, че това е просто симптом на неговата свръхамбициозност, а миналата седмица дори се зачуди дали той не е А. Но докато живият интерес, който Андрю проявяваше към живота на Спенсър, беше подозрителен, тя не мислеше, че той е злобен по природа. Той й беше помогнал в деня, когато работниците откриха тялото на Али, беше я завил с одеяло, когато тя изпадна в шок. А. не би постъпил по този начин.