— Сигурна съм — рече тя на Рен, но думите заседнаха на гърлото й. — Съжалявам — и тя затвори телефона.
После въздъхна тежко. Внезапно книжарницата й се стори много тиха. Дискът с класическа музика бе спрял. Косата й настръхна. Някой би могъл да чуе разговора й.
Тя тръгна към секцията с икономическа литература, като трепереше цялата. Погледна подозрително момчето, което се беше спряло до секцията за Втората световна война, и жената, която разглеждаше календар на „Булдог на месеца“. Възможно ли бе някой от тях да е А.? Как така А. знаеше всичко?
Тя бързо откри книгите от списъка на Сепията, отиде до щанда и подаде кредитната си карта, като нервно въртеше сребристите копчета на морскосиньото си униформено сако. Така не й се искаше да се връща в училище за останалите часове и хокея. Просто умираше от желание да се прибере у дома и да се скрие в стаята си.
— Хм — момичето на касата, което имаше три обеци на веждата си, й подаде кредитната карта Виза. — С картата ви нещо не е наред.
— Това е невъзможно — подскочи Спенсър. После измъкна една Мастъркард.
Момичето прекара картата през автомата, но той отново изпиука неодобрително.
— И тази не става.
Продавачката се обади на някого, кимна няколко пъти и затвори телефона.
— Вашите кредитни карти са анулирани — каза тихо тя, ококорила покритите си с тежък грим очи. — Би трябвало да ги срежа, но… — Тя сви покорно рамене и ги подаде обратно на Спенсър.
Тя ги грабна от ръката й.
— Автоматът ви сигурно е счупен. Тези карти, те са… — Тя се канеше да каже, Те са свързани с банковата сметка на родителите ми, когато прозрението изведнъж я връхлетя.
Родителите й ги бяха анулирали.
— Искате ли да платите с пари в брой? — попита продавачката.
Нейните родители бяха анулирали кредитните й карти. Какво щеше да последва, да я заключат в хладилника ли? Да прекъснат електричеството към стаята й? Да ограничат достъпа й до кислород?
Спенсър излетя като фурия от книжарницата. Беше използвала кредитна карта когато се прибираше от погребението на Али, за да си купи парче соева пица със сирене. Тогава не бе имала никакви проблеми.
Вчера сутринта се беше извинила на родителите си, а сега картите й вече не ставаха за нищо. Това беше страхотен шамар за нея.
Тя се задъхваше от гняв. Ето значи какво чувстват към нея!
Спенсър тъжно погледна към двете си кредитни карти. Беше ги използвала толкова често, че идентификационният код бе започнал да се изтърква. Мърморейки обидено тя затвори портмонето си и измъкна мобилния телефон. Потърси сред получените съобщения номера на Рен. Той се обади още след първото позвъняване.
— Кажи си адреса — рече тя. — Промених си мнението.
10.
От въздържанието сърцето става по-влюбчиво
Същия следобед Хана стоеше на входа на Роузуудската Младежка християнска организация, която се помещаваше в реставрирана колониална сграда. Фасадата й бе изградена от червени тухли, имаше високи колкото два етажа бели колони, а корнизите под стряхата и прозорците бяха толкова претрупани, сякаш принадлежаха на нечия богаташка къща. Родът Бригс, легендарното ексцентрично богато семейство, построило сградата през 1886 година. Тя била обитавана от десетима членове на семейството, трима постоянни гости, два папагала и дванайсет обикновени пудела. По-голямата част от прилежащите й постройки бяха съборени, за да се направи място за басейна с шест коридора, фитнес центъра и стаите за срещи. Хана се зачуди какво ли биха си помислили семейство Бригс за групите, които се срещаха в тяхното имение. Като например Клуба на девствениците.
Хана изпъна рамене и тръгна надолу по коридора към стая номер 204, където се провеждаха срещите на Клуба. Шон продължаваше да не отговаря на обажданията й. Тя просто искаше да каже, че съжалява, за Бога! Как биха могли отново да се съберат, щом тя няма възможност да му се извини? Единственото място, което Шон посещаваше и знаеше, че тя винаги ще отбягва, бе Клубът на девствениците.
Това можеше и да бъде нарушаване на личното му пространство, но каузата си заслужаваше. Шон й липсваше, особено в светлината на всичко, което се случваше с А.
— Хана?
Хана се обърна. Наоми Циглър бе яхнала велоергометъра във фитнес салона. Бе облечена с тъмночервени хавлиени шорти на „Адидас“, впито розово спортно бюстие и съответно розови чорапки. Русата й опашка беше привързана с червена панделка.