Выбрать главу

Зад нея стоеше Езра. Той беше отсъствал от училище вторник и сряда, и Ариа се чудеше дали не е напуснал.

— Съжалявам — промърмори тя, като се изчерви.

Езра бе облечен със същите намачкани кадифени панталони, които носеше и миналата седмица, сако от туид с дупка на лакътя и обувки с връзки на „Мерил“. Отблизо той леко ухаеше на парфюм и аромат на минзухар. Ариа си спомни шишенцето, което бе видяла на полицата над камината във всекидневната му. Беше посетила апартамента му само преди шест дни, но й се струваше, че оттогава е изминал цял един живот.

Ариа влезе на пръсти след него.

— Болен ли беше? — попита тя.

— Да — отговори Езра. — Пипнах грипа.

— Съжалявам да го чуя — Ариа се зачуди дали и тя ще се разболее от проклетия грип.

Езра огледа празната стая и се приближи до нея.

— Чуй какво ще ти кажа. Искаш ли да започнем отначало? — Лицето му имаше сериозно изражение.

— Ами хубаво — рече Ариа с дрезгав глас.

— Цяла година лежи пред нас — добави Езра. — Значи ще забравим за случилото се?

Ариа преглътна. Тя знаеше, че връзката им е грешна, но все още изпитваше чувства към Езра. Тя бе разголила душата си пред него, нещо, което не би могла да направи с всеки. А и той бе толкова различен.

— Разбира се — каза тя, въпреки че не вярваше съвсем в това. Между тях имаше истинска… връзка.

Езра кимна леко. После, съвсем бавно, протегна ръка и я положи зад врата й. Полазиха я тръпки. Тя остана със затаен дъх, докато той не свали ръката си и не си отиде.

Ариа седна на чина си съвсем объркана. Дали това не беше някакъв знак? Той беше казал да забравят, но усещането изобщо не беше такова.

Преди да успее да реши какво да каже на Езра, Ноъл Кан се тръшна на стола до нея и я посочи с химикала си „Монблан“.

— Чувам, че ми изневеряваш, Финландия.

— Какво? — Ариа изпъна гръб и потри врата си с ръка.

— Шон Ейкърд разпитваше за теб. Нали знаеш, че той ходи с Хана?

Ариа цъкна през зъби.

— Шон… Ейкърд?

— Вече не ходи с Хана — прекъсна ги Джеймс Фрийд, докато сядаше на мястото си пред Ноъл. — Мона ми каза, че Хана го е зарязала.

— Значи си падаш по Шон? — Нойл отметна черната си къдрава коса от очите.

— Не — автоматично отрече Ариа. Въпреки това тя непрекъснато се сещаше за разговора им в колата. Беше много приятно да може да разговаря с някого за важните неща.

— Добре — каза Ноъл, като избърса челото си е ръка. — Тревожех се.

Ариа завъртя очи.

Хана влезе в стаята точно преди звънеца, стовари огромната си чанта „Прада“ на чина и драматично се отпусна в стола си. След това се усмихна леко на Ариа.

— Здрасти — Ариа се чувстваше леко притеснена. В училище Хана се държеше толкова дистанцирано.

— Хей, Хана, наистина ли си скъсала с Шон Ейкърд? — попита Ноъл на висок глас.

Хана впери поглед в него. Той примигна.

— Не се получи. Защо?

— Просто така — бързо каза Ариа, въпреки че се чудеше защо Хана е скъсала с него. Те бяха като две грахчета в типичната роузуудска шушулка.

Езра плесна с ръце.

— Добре — рече той. — Освен книгите, които четем в клас, бих искал да започнем един страничен проект за ненадеждните разказвачи.

Девън Арлис вдигна ръка.

— Какво означава това?

Езра тръгна да обикаля из стаята.

— Така, разказвачът разказва определена история в книгата, нали? Но какво би станало, ако… разказвачът не ни казва истината? Може би той ни разказва някаква изопачена истина, за да ни привлече на негова страна? Или за да ни изплаши. А може би е луд!

Ариа потрепери. Това я накара да се сети за А.

— Ще дам на всеки един от вас по една книга — каза Езра. — В есе от около десет страници искам да обосновете тезата си дали разказвачът е ненадежден или не.

Всички в стаята зароптаха. Ариа отпусна глава върху дланите си. Може би А. не бе съвсем надежден? Може би не знаеше нищо, а просто се опитваше да ги убеди в обратното? И кой беше А. в края на краищата? Тя се огледа всички в стаята, Амбър Билингс, която човъркаше с пръст малка дупчица в чорапа й; Мейсън Байърс, който тайничко проверяваше резултатите от срещите на „Филаделфия Филис“ по телефона, като използваше тетрадката си за прикритие; и Хана, която записваше думите на Езра с писалката си с пурпурно мастило. Можеше ли някой от тези хора да бъде А.? Кой би могъл да знае за Езра, родителите й… и онова с Джена?