Първата й мисъл бе: Току-що целунах момчето, което Али може би е целувала. Втората бе, че определено е объркана, щом си мисли такива неща.
— Тоби? — прекъсна ги един глас. Един мъж с кожено сако стоеше под козирката на басейна, сложил ръце на кръста. Това беше господин Кавана. Емили си го спомни от летния лагер по плуване, преди години… и от нощта, когато пострада Джена. Мускулите на раменете й се стегнаха. Щом господин Кавана бе тук, възможно ли е и Джена да е в града? След това се сети, че Джена е в някакво училище във Филаделфия. Дано да е така.
— Какво правиш навън? — господин Кавана протегна ръце напред, за да усети дъждовните капки, които бяха започнали да падат. — Идва твоят ред.
— О! — Тоби скочи от стената. После се усмихна на Емили. — Ти ще влизаш ли?
— След малко — каза Емили със слаб глас. Ако сега се опита да стане на крака, те нямаше да я издържат. — Успех в състезанието.
— Добре — Тоби не отместваше очи от нея. Изглежда се канеше да каже още нещо, но се отказа и хукна към входа, за да влезе заедно с баща си.
Емили поседя на каменната стена още няколко минути, а дъждът започна да се просмуква в сакото й. Тя се чувстваше странно замаяна, сякаш бе упоена. Какво се бе случило току-що? Когато нокията й сигнализира, че има ново съобщение, тя трепна и я измъкна от джоба на сакото си. Сърцето й замря. Точно както си мислеше.
Емили, какво ще кажеш да дадем тази снимка за годишника?
Тя кликна върху добавения файл. Това бе снимка на Емили и Мая от купона в Ноъл. Двете се гледаха в очите с копнеж и се бяха приближили на косъм от целувката. Ченето на Емили увисна. Тя си спомни как бе натиснала бутона във фотокабинката, за да започне да снима — но Мая не беше ли взела снимките като тръгваха?
„Не би искала това да се разнася наоколо, нали?“ — беше написано отдолу.
И, разбира се, бе подписано с „А“.
15.
Тя краде за теб, а ти как й се отплащаш
Мона излезе от пробната на „Сакс“ облечена в зелена рокля на „Калвин Клайн“ с квадратно деколте. Плисираната й пола се разпери, когато тя се завъртя.
— Какво мислиш? — попита тя Хана, която седеше до рафтовете точно до пробната.
— Великолепна е — промърмори Хана. На флуоресцентното осветление на пробната си личеше, че Мона не носи сутиен.
Мона се огледа в тристенното огледало. Тя беше толкова слаба, че понякога успяваше да се напъха дори в достойния за завиждане размер нула.
— Мисля, че ще подхожда на новия цвят на косата ти. — Тя дръпна едното перде. — Искаш ли да пробваш?
— Не знам — рече Хана. — Доста е прозрачна.
Мона се намръщи.
— На теб пък откога ти пука?
Хана сви рамене и погледна към закачалката със сака на „Марк Джейкъбс“. Беше четвъртък вечерта, а те се намираха в дизайнерския отдел на магазина „Сакс“ в мола „Кинг Джеймс“, като трескаво избираха дрехи за бала. В магазина имаше много гимназистки, както и завършили-колежа-но-все-още-живеещи-с-родителите-си момичета, така че беше изключително важно да намерят рокля, която нямаше да видят на гърба на още поне пет девойки.
— Искам да изглеждам елегантно — рече Хана. — Като Скарлет Йохансон.
— Защо? — попита Мона. — Тя има голям задник.
Хана сви устни. Когато каза елегантно, тя имаше предвид изтънчено. Като момичетата в рекламите на диаманти, които изглеждаха очарователно, но на фона на разветите им коси се очертаваше надписът изчукай ме. Шон трябваше да бъде толкова омагьосан от добродетелите на Хана, че да забрави за клетвите към Клуб Д и да разкъса бельото й.
От щанда за разпродажба, който се намираше точно до пробната, Хана си избра чифт изрязани на пръстите обувки на „Миу-Миу“ в карамелен цвят.
— Тези страшно ми харесват — тя подаде едната на Мона да я види.
— Защо не ги… — Мона кимна с глава към чантата на Хана.
Хана ги остави обратно на рафта.
— В никакъв случай.
— Защо не? — прошепна Мона. — Знаеш много добре, че обувките са най-лесни. — Когато Хана се поколеба, Мона цъкна с език. — Все още ли си ошашкана заради „Тифани“?
Вместо да й отговори, Хана се престори, че разглежда чифт обувки без пета на „Марк Джейкъбс“.
Мона взе още няколко неща от рафтовете и се върна в пробната. Няколко минути по-късно тя се появи с празни ръце.