— Просто исках да видя какво е — рече меко Хана.
— И какво? — сви закачливо устни Мона. — Разкажи ми подробностите. Обзалагам се, че е било голям смях. Ти за какво говори? Пя ли химни? Какво?
Хана се намръщи и й обърна гръб. Обикновено тя разказваше всичко на Мона. Но я заболя, че тя й се присмя и затова не искаше да й достави удоволствие. Кендис го бе казала толкова жаловито. Тук си на сигурно място. Точно в този момент Хана чувстваше, че не е правилно да разкрива чуждите тайни, не и след като очевидно А. разкриваше нейните. И защо, след като Мона бе чула някакъв слух за нея, не го бе споделила? Те не трябваше ли да бъдат най-добри приятелки?
— Всъщност нищо подобно — промърмори тя. — Беше доста отегчително.
На лицето на Мона се бе изписало очакване, което бързо премина в разочарование. Двете с Хана се взираха една в друга. Тогава телефонът на Мона иззвъня и тя отмести поглед.
— Целесте? — рече тя, след като го вдигна. — Здрасти!
Хана нервно дъвчеше устни и поглеждаше към часовника си „Гучи“.
— Трябва да тръгвам — прошепна тя на Мона и махна с ръка към изхода на мола. — Баща ми…
— Задръж така — каза Мона в телефона. Тя покри говорителя с ръка, погледна към обувките „Миу Миу“ и ги тикна в ръцете на Хана. — Вземи ги. Аз всъщност изобщо не ги харесвам.
Хана си тръгна, като носеше откраднатите обувки за каишките. Внезапно усети, че тя също изобщо не ги харесва.
16.
Една обикновена приятна семейна вечер в дома Монтгомъри
Онази вечер Ариа седна на леглото и се захвана да доплете бухалчето от мохерна прежда. Бухалът бе кафяв и имаше младежки вид: беше започнала да го плете предишната седмица, като възнамеряваше да го подари на Езра. Сега бе очевидно, че това нямаше как да стане, затова тя се замисли… дали пък да не го подари на Шон? Колко странно щеше да изглежда това?
Преди Али да изчезне, тя непрекъснато се опитваше да уреди Ариа с някое от роузуудските момчета, като й казваше: „Просто върви при него и го заговори. Не е чак толкова трудно.“ Но за Ариа беше много трудно. Тя се приближаваше до момчето, замръзваше на място и изтърсваше първото нещо, което й идваше на устата — и то, по незнайна причина, обикновено бе свързано с математиката. А тя мразеше математиката. До края на седми клас едно-единствено момче я бе заговаряло извън училище: Тоби Кавана.
Преживяването си беше доста страшничко. Случи се само няколко седмици преди Али да изчезне и Ариа се беше записала в лагера за извънучилищни занимания по театрално изкуство през уикенда. И кой друг можеше да се окаже в нейната група, ако не Тоби. Ариа бе поразена — той не трябваше ли да бъде в пансиона… завинаги? Но изглежда, че ваканцията в неговото училище започваше по-рано от „Роузууд дей“ и ето че той се беше озовал там. Тоби седна в ъгъла с коса, паднала върху лицето му, и ритмично дърпаше като струна ластика, който бе сложил на китката си.
Учителката им по театрално майсторство, една жена с тънка накъдрена коса, изрусена на кичури, ги накара да направят едно упражнение: те се разделиха по двойки и непрекъснато си крещяха един на друг една фраза, докато не влязат в ритъм. Фразата систематично биваше променяна. Те трябваше да обикалят из стаята и да си разменят партньорите. Скоро Ариа се озова срещу Тоби. Фразата за деня беше: То никога не се показва през лятото.
— То никога не се показва през лятото — каза Тоби.
— То никога не се показва през лятото — отговори му Ариа.
— То никога не се показва през лятото — повтори Тоби. Очите му бяха хлътнали, а ноктите бяха изгризани до живеца. Ариа се чувстваше много нервна, когато се намираше толкова близо до него. Не можеше да не се сети за вампирското му лице, което цъфна на прозореца на Али малко преди да наранят Джена. И за парамедиците, които я свалиха по стълбата от дървесната къщичка и едва не я изпуснаха. И как, няколко дни по-късно, когато бяха на срещата за безопасността при работа с фойерверки, тя чу как нейната учителка по здравеопазване госпожа Айверсън каза: „Ако аз бях бащата на това момче, нямаше да го пратя в пансион. Щях да го пратя в затвора.“
След това фразата бе сменена. Стана „знам какво направи миналото лято“. Тоби трябваше да я каже пръв, но Ариа я изкрещя няколко пъти, преди да осъзнае смисъла й.
— О, точно като във филма! — извика учителката й, като пляскаше с ръце.