— Всички ни зарязват.
— Не, не е вярно — бързо рече Ариа.
Майка й се върна на масата и погледна към непобутнатото пиле в чинията й. След като се помая няколко минути, тя го покри със салфетка и се обърна към Ариа.
— Напоследък баща ти да ти се струва малко странен?
Ариа усети как устата й пресъхва.
— В какъв смисъл?
— Не знам. — Ила потърка ръба на порцелановата чиния с показалец. — Изглежда сякаш нещо го притеснява. Може би е свързано с преподаването? Изглежда толкова зает…
Ариа знаеше, че трябва да каже нещо, но думите сякаш заседнаха в гърлото й така, че бе необходима помпа или вакуум да ги измъкне оттам.
— Не е казвал нищо по въпроса. — Това не беше лъжа.
Ила я погледна.
— Нали ще ми съобщиш, ако каже нещо?
Ариа наведе глава и се престори, че има нещо в окото.
— Разбира се.
Ила стана и почисти остатъците от трапезата. Ариа стоеше там, напълно безполезна. Това беше нейният шанс… а тя просто си стоеше там. Като чувал с картофи.
После се качи в стаята си и седна до бюрото, без да знае какво да прави. От хола се разнесе въвеждащата музичка на „Опасност!“ Може би трябваше да слезе долу и да поседи с Ила. Само че искаше само да поседи тук и да поплаче.
Месинджърът й издаде бълбукащия звук за ново съобщение. Ариа го отвори, като се надяваше да се обажда Шон. Но… не беше той.
АААААА: Два избора: Или се отърви от нея или кажи на майка си.
Давам ти срок до полунощ в събота вечер, Пепеляшке.
В противен случай…
Един скърцащ звук я накара да подскочи. Ариа рязко се обърна и видя, че котаракът е отворил вратата на стаята й. Тя разсеяно го погали, докато отново прочиташе съобщението. И отново. И отново.
В противен случай? Или го забрави? Как да го направи?
Компютърът й избълбука още веднъж. Прозорчето на месинджъра примигна.
АААААА: Не знаеш как?
Сега ще ти подскажа: студио за йога „Стробъри ридж“, 7 и 30 сутринта. Утре.
Бъди там.
17.
Малкото момиче на татко си има тайна
Хана стоеше на няколко сантиметра от огледалото в спалнята й, като съсредоточено изучаваше отражението си. Тук тя си изглеждаше нормална и слаба — сигурно отражението й във витрината на мола е било резултат от някаква странна игра на светлината. Въпреки че… порите й не са ли някак по-широки? Очите й не бяха ли леко кривогледи?
Тя отвори нервно чекмеджето на бюрото си измъкна оттам един голям плик с обикновен чипс. Натъпка една пълна шепа в устата си, сдъвка ги и после спря. Миналата седмица А. я бе вкарал в един ужасен цикъл от тъпчене и повръщане — въпреки че тя от години се бе въздържала от този навик. И не възнамеряваше отново да започва. Със сигурност не и пред баща си.
Тя избута плика и погледна през прозореца. Къде беше той все пак? Бяха минали близо два часа откакто майка й се бе обадила в мола. В този момент видя един зелен Рейндж роувър да навлиза в пътя към къщата, който представляваше една криволичеща, залесена, дълга четвърт миля алея. Колата маневрираше с такава лекота по криволичещия път, както би се справил само някой, който бе живял тук. Когато Хана беше малка, баща й я извеждаше да се пързаля с шейна по пътя и я учеше как да се навежда настрана при всеки завой, за да не се обърне.
Когато чу звънеца на входната врата, тя скочи. Миниатюрният й пинчер Дот започна да лае и звънецът отново се чу. Лаенето на Дот стана по-пронизително и истерично, а звънецът се чу за трети път.
— Идвам — изръмжа Хана.
— Здравей — рече баща й, когато тя отвори вратата. Дот започна да танцува около краката му. — Здрасти и на тебе. — Той се наведе и вдигна мъничкото кученце.
— Дот, не! — заповяда Хана.
— Не, всичко е наред — господин Мерин потърка малкото носле на миниатюрния пинчер. Хана се бе сдобила с Дот малко след като той ги бе напуснал.
— И така — баща й се пристъпи тромаво от крак на крак пред вратата. Той бе облечен в сив бизнес костюм и вратовръзка в червено и синьо, сякаш пристигаше направо от съвещание. Хана се зачуди дали би приел да влезе. Стори й се доста странно, че трябва да кани баща си в собствената му къща.
— Трябва ли… — започна той.
— Искаш ли… — каза Хана едновременно с него. Баща й се засмя нервно. Хана не бе сигурна дали иска да го прегърне. Баща й пристъпи към нея, а тя отстъпи назад, като се блъсна във вратата. Опита се да го представи да изглежда така, сякаш го е направила нарочно.