— Сигурна ли си?
Мая вирна главата си като птичка и се ухили.
— Но мога да ги покажа на всички, ако искаш…
Но когато видя как Емили се сви, дяволитият блясък в очите й угасна.
— Чакай малко. Затова ли ме избягваш? Помислила си, че наистина съм ги показала на всички?
— Не знам — измърмори Емили, като потърка с крак един от грамадните корени на върбата. Сърцето й биеше толкова бързо, че тя бе убедена, че е поставила нов световен рекорд.
Мая протегна ръка, улови брадичката на Емили и я повдигна така, че да може да я погледне в очите.
— Никога не бих го направила. Искам да ги запазя за себе си.
Емили дръпна глава. Това не трябваше да се случва в техния двор.
— Има още нещо, което трябва да ти кажа. Аз… Аз срещнах един човек.
Мая вдигна глава.
— Какъв човек?
— Казва се Тоби. Много е мил. И… Мисля, че много го харесвам.
Мая примигна невярващо, сякаш Емили й бе казала, че се е влюбила в коза.
— Мисля да го поканя да дойде на бала с мен — продължи Емили.
Идеята току-що й бе хрумнала, но й се стори много добра. Харесваше й това, че Тоби не бе идеален и не се опитваше да бъде. Освен това ако се напънеше малко повече, почти можеше да забрави усложнението, че той е доведен брат на Джена. А ако тя отидеше на бала с момче, това щеше да обезсили онези фотографии от купона в Ноъл и щеше да докаже на всички, че тя не е гей.
Ъъъ, нали така?
Мая цъкна с език.
— Но балът не е ли утре? Ами ако вече има планове?
Емили сви рамене. Тя беше повече от сигурна, че няма.
— Освен това — продължи Мая, — нали каза, че балът ти излиза твърде скъпо?
— Ами, ъъъ, направиха ме капитан на отбора по плуване. Така че получих безплатни билети.
— Иха — рече Мая след кратка пауза. На Емили й се стори, че може да подуши разочарованието на Мая, сякаш то бе някакъв вид феромон. Тя бе положила толкова усилия да откаже Емили от плуването. — Тогава предполагам, че трябва да те поздравя.
Емили се беше втренчила в червените си кецове.
— Благодаря — отговори тя, въпреки че Мая очевидно не го бе пожелала от сърце. Емили усещаше, че Мая очаква от нея да вдигне очи и да каже:_ Глупаче, просто се шегувам._ Тя почувства прилив на раздразнение. Защо трябваше Мая да прави всичко толкова трудно? Защо просто не могат да бъдат нормални приятелки?
Мая шумно подсмръкна, след това си проправи път през клоните и излезе на двора. Емили я последва, но веднага забеляза, че майка й стои на предната врата. Късо подстриганата коса на госпожа Фийлдс бе намазана с гел и издухана със сешоар, а по лицето й можеше да се прочете: Не са занимавай с мен, защото бързам.
Щом забеляза Мая, лицето й пребледня.
— Емили, време е да тръгваме — излая тя.
— Веднага — изчурулика Емили. Тя изобщо нямаше желание майка й да стане свидетел на това. Обърна се към Мая, която вече бе стигнала до колелото си, облегнато на бордюра.
Тя я погледна втренчено.
— Не можеш да промениш същността си, Емили — каза Мая на висок глас. — Надявам се, че много добре го знаеш.
Емили усети, че Каролин и майка й я гледат.
— Не знам за какво говориш — извика тя също толкова високо.
— Емили, ще закъснееш — предупреди госпожа Фийлдс.
Мая хвърли на Емили един последен поглед и гневно завъртя педалите надолу по улицата. Емили преглътна тежко. В нея бушуваха противоречиви чувства. От една страна тя се ядосваше на Мая за това, че й се опълчи — тук, в нейния двор, пред очите на Каролин и майка й. От друга страна имаше същото усещане както когато бе на седем години и без да иска изпусна балона с форма на Мики Маус, за който толкова настоятелно бе молила родителите си да й купят в Дисни уърлд. Тя го гледаше как отлита в небесата, докато накрая се изгуби от погледа й. Тя бе мислила за него до края на пътуването, докато майка й не каза: Това е просто един балон, скъпа. Освен това ти го остави да отлети!
Тя отиде до волвото и отстъпи предната седалка на Каролин без борба. Докато излизаха от алеята, тя гледаше към Мая, която вече представляваше само една точица в далечината. После си пое дълбоко дъх и сложи ръце на облегалката на предната седалка.
— Мамче, да ти кажа, че смятам да поканя едно момче да ми бъде кавалер на утрешния благотворителен бал.
— Какъв благотворителен бал? — промърмори госпожа Фийлдс, а тонът на гласа й намекваше: В момента изобщо не съм доволна от теб.