— Опитахседасъблазняшоннакупонавноъл, нотоймезаряза — избърбори тя. После си пое дълбоко дъх. Това дори не беше съвсем вярно, но няма значение. — Освентоваповръщамнасилапонетрипътидневно.
Думите излязоха в бързо, нечленоразделно бърборене и Хана бързо се обърна. „Какво каза тя!?“ се чу шепота на Райли, но тя определено не възнамеряваше да се обръща и да го повтаря по-ясно.
Тя тръгна надолу, прескачайки пейките, и мина край нечия майка, която държеше в скута си табла с кола и пуканки. Тя се огледа за някого — без значение кой — който да се оглежда подозрително. Но не видя никой. Нито един човек не се смееше или шепнеше. Всички гледаха как момчетата на „Роузууд дей“ напредват към тъчлинията на Лансинг.
Но А. трябваше да е тук. И сигурно наблюдаваше.
22.
Не можеш да понесеш истината
Петък вечер Ариа угаси радиото в спалнята си. През последния час местният диджей непрекъснато бе говорил за „Кума Лиса“. Бе изкарал бала толкова важен, колкото изстрелването на совалката или клетвата на президента, а не просто някакво глупаво събиране с благотворителна цел.
Тя се ослуша за звуците, който се чуваха от кухнята, където бяха родителите й. Нямаше я обичайната какофония — NPR по радиото, CNN или PBS по телевизията, или някой компактдиск с класическа музика или експериментален джаз в уредбата. Ариа чуваше само тракането на тенджери и тигани. След това трясък.
— Извинявай — каза рязко Ила.
— Няма нищо — отговори Байрън.
Ариа се обърна към лаптопа си, като усещаше, че с всяка изминала минута полудява все повече. След като проучването на Мередит в клуба за йога се провали, тя реши да я проучи в интернет. Започнеш ли веднъж да ровиш за някого из нета, спиране няма. Ариа бе разбрала фамилията на Мередит — Стивънс — от програмата в клуба за йога, която бе открила в интернет, и сега търсеше в Гугъл телефонния й номер. Тя бе решила, че може да се опита да й звънне и учтиво да я предупреди да стои далеч от Байрън. Но след това откри адреса и реши да провери колко далеч от тях живее тя. Затова го потърси в Мап Куест. След това направо пощуря. Прегледа курсовите работи, които Мередит бе писала в първата си година в колежа „Уилиям Карлос Уилямс“. Успя да влезе през студентския портал на „Холис“, за да види оценките на Мередит. Откри нейни профили в „Френдстър“, „Фейсбук“ и „Май спейс“. Любимите й филми бяха „Дони Дарко“, „Париж, щата Тексас“ и „Принцесата-булка“; интересуваше се от разни чудати неща, като декоративни кристални кълба, тай чи и магнитите.
В някоя паралелна вселена Ариа и Мередит може би щяха да бъдат приятелки. Така й беше дори още по-трудно да направи онова, което А бе поискал в последното си съобщение: отърви се от нея.
Заплахата на А. сякаш прогаряше дупка в нейния телефон и всеки път, когато тя се сещаше не само за срещата си с Мередит, но и със Спенсър в клуба по йога онази сутрин, тя се чувстваше безпокойство. Какво търсеше Спенсър там? Дали знаеше нещо?
В седми клас, докато трите с Али и Спенсър се забавляваха край басейна на семейство Хейстингс, Ариа бе разказала на Али за Тоби и неговото участие в курса по театрално майсторство.
— Той не знае нищо, Ариа — бе отговорила Али, докато спокойно се мажеше със защитен крем против изгаряне. — Успокой се.
— Но как можеш да си сигурна? — възрази Ариа. — Ами онзи човек, когото видях под къщичката онази нощ? Може той да е казал на Тоби. Може да е бил самият Тоби!
Спенсър се намръщи и погледна Алисън.
— Али, може би просто трябва да…
Али шумно се прокашля.
— Спенс — рече предупредително тя.
Ариа погледна объркано първо едната, после другата. След това зададе въпроса, който отдавна таеше в себе си.
— А вие какво си шушукахте онази нощ, когато това се случи с нея? Когато се събудих и ви открих в банята?
Али вирна глава.
— Не сме си шушукали.
— Напротив, Али — изсъска Спенсър.
Али я погледна напрегнато, след това се обърна към Ариа.
— Виж какво, не сме си говорили за Тоби. Освен това — тя се усмихна на Ариа, — нямаш ли за какво друго да се тревожиш?