Ариа се наежи. Точно предишния ден двете с Али бяха хванали баща й и Мередит.
Спенсър дръпна Али за ръката.
— Али, според мен наистина трябва да кажеш…
Али издърпа ръката си.
— Спенс, кълна се в Бога!
— За какво се кълнеш? — извика Спенсър. — Да не мислиш, че е лесно?
След като тази сутрин Ариа видя Спенсър в студиото по йога, тя се замисли дали да не я последва до училище и там да поговори с нея. Спенсър и Али бяха скрили нещо, което може би бе свързано с А. Но… тя се уплаши. Смяташе, че добре познава старите си приятелки. Но сега, след като вече знаеше, че всичките имат своите тъмни тайни, които не биха искали да споделят… Може би всъщност тя изобщо не ги бе познавала.
Мобилният й телефон иззвъня, откъсвайки я от спомените й. Ариа се стресна и го изпусна върху купчината мръсни тениски, който се канеше да пере. Тя се наведе и го грабна.
— Здрасти — рече момчешки глас от другата страна. — Обажда се Шон.
— О! — възкликна Ариа. — Как си?
— Горе-долу. Току-що се върнах от един мач. Какво ще правиш довечера?
Ариа подскочи от радост.
— Ъъъ, всъщност нищо.
— Искаш ли да излезем?
Тя чу ново дрънчене на долния етаж. След това гласа на баща й. „Излизам“. Входната врата се затвори. Той дори не остана да вечеря с тях. Отново.
Тя вдигна телефона към ухото си.
— Какво ще кажеш да излезем още сега?
Шон спря аудито си на един пуст паркинг и поведе Ариа по дигата. От лявата им страна се издигаше мрежеста ограда, а от дясно надолу се спускаше пътека. Над главите им преминаваха влаковите релси, а в нозете им се простираше целият Роузууд.
— Двамата с брат ми открихме това местенце преди много години — обясни Шон.
Той просна кашмирения си пуловер на тревата и с жест я покани да седне. След това извади едно хромирана манерка от раницата си и й я подаде.
— Искаш ли?
През тесния процеп на капака Ариа подуши „Капитан Морган“.
Отпи една голяма глътка и след това го погледна дяволито. Лицето му бе като изваяно, а дрехите му стояха идеално, но около него не витаеше онази типична за всички роузуудски момчета самоувереност: Аз съм готин и го знам.
— Често ли идваш тук? — попита тя.
Шон сви рамене и седна до нея.
— Не често. Но понякога.
Ариа предполагаше, че Шон и тайфата му от типични роузуудски момчета купонясват по цяла нощ по заведенията в града или пък отмъкват бирата на бащите си от хладилника и по цяла нощ се наливат и играят на конзолата за игри Плейстешън. И нощта им естествено завършваше с накисване в джакузи с гореща вода. Почти всички в Роузууд имаха джакузи в задния си двор.
Светлините на града мигаха под тях. Ариа можеше да види кулата на „Холис“, която нощем се обливаше в бяла светлина.
— Това е невероятно — въздъхна тя. — Не мога да повярвам, че не съм открила това място досега.
— Преди живеехме недалеч оттук — усмихна се Шон. — С брат ми сме пребродили всичките гори с велосипеди. Освен това идвахме тук, за да си играем на „Вещицата Блеър“.
— Вещицата Блеър? — повтори Ариа.
Той кимна.
— След като излезе филма, бяхме обсебени от идеята да си правим собствени филмчета за духове.
— Аз също! — извика Ариа. Тя бе толкова развълнувана, че хвана Шон за ръката, после бързо се отдръпна. — Само че аз снимах моите в задния двор.
— Пазиш ли клиповете все още? — попита Шон.
— Да. Ами ти?
— Аха. — Шон замълча. — Може някой ден да дойдеш да ги видиш.
— С удоволствие. — Тя се усмихна. Шон беше започнал да й напомня за сандвича крок-мосю, който си бе поръчала в Ница. На пръв поглед той приличаше на най-обикновено парче печено сирене, нарязано във формички, нищо особено. Но щом го опита се оказа, че сиренето е Бри, а отдолу са скрити нарязани гъбки портабело. В него имаше много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
Шон се надигна и се облегна на лакът.
— Веднъж двамата с брат ми дойдохме тук и заварихме двама да правят секс.
— Наистина ли? — изхили се Ариа.
Шон взе манерката от ръката й.
— Да. И те толкова се бяха залисали, че изобщо не ни видяха. Аз тръгнах много бавно да отстъпвам назад, но се спънах в някакви камъни. Те направо откачиха.