— Няма начин — потрепери тя. — Боже, сигурно са се чувствали ужасно.
Шон я смушка в ръката.
— Ти какво, никога ли не си го правила на открито?
Ариа извърна поглед.
— Никога.
За момент настъпи тишина. Ариа не бе сигурна как се чувства. Неспокойна, донякъде. Но също и… малко възбудена. Имаше усещането, че нещо ще се случи.
— Помниш ли онази тайна, която ми сподели в колата? — попита тя. — Че не искаш да бъдеш девствен повече?
— Да.
— Защо… Защо си мислиш, че го искаш?
Шон се обърна по гръб и се облегна на лакти.
— Започнах да ходя в Клуб „Д“ защото всички бързаха да правят секс, а аз исках да разбера защо хората от клуба са решили да се въздържат.
— И какво?
— Ами мисля, че повечето от тях се страхуват. Но освен това мисля, че търсят и подходящия човек. Някой, с когото могат да бъдат напълно откровени и да не се преструват.
Той замълча. Ариа обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите. Искаше й се — поне малко — Шон да каже: „И, Ариа, мисля, че ти си подходящият човек“. Тя въздъхна.
— Аз правих секс, веднъж.
Шон остави манерката на тревата и я погледна.
— В Исландия, една година, след като се преместихме там — продължи тя. Чувстваше се много странно, че говори за това. — Имаше едно момче, което харесвах. Оскар. Той го искаше, аз също, но… не знам. — Тя отметна бретона от очите си. — Не го обичах — каза тя и след кратка пауза добави: — Ти си първият човек, на когото разказвам за това.
Известно време мълчаха. Ариа усещаше, как сърцето й лудо бие в гърдите. Някъде долу някой си правеше барбекю; тя долавяше миризмата на въглища и бургери. Чу Шон да преглъща и да сменя позата си, като се приближи малко към нея. Тя също се премести към него, чувствайки се доста нервна.
— Ела с мен на Кума Лиса — изтърси Шон.
Ариа вдигна глава.
— К-кума Лиса?
— На благотворителния бал? Обличаш се официално? Танцуваш?
Тя примигна.
— Знам какво е Кума Лиса.
— Освен ако не си решила да отидеш с някой друг. Разбира се, ще отидем като приятели.
Ариа усети лек пристъп на разочарование когато той използва думата приятели. Секунди преди това си бе помислила, че ще се целунат.
— Никого ли не си поканил още?
— Не. Затова каня теб.
Ариа му хвърли един бърз поглед. Очите й все се насочваха към малката трапчинка на брадичката му. Али наричаше такива брадички „задничета“, но всъщност бяха много сладки.
— Ами добре.
— Страхотно — ухили се Шон. Ариа му върна усмивката. Само че… Нещо я накара да клюмне. Давам ти срок до полунощ в събота вечер, Пепеляшке. В противен случай… Събота беше утре.
Шон забеляза изражението на лицето й.
— Какво има?
Ариа преглътна. Усещаше в устата си вкуса на рома.
— Вчера срещнах жената, с която баща ми се заиграва. Беше донякъде случайно. — Тя си пое дълбоко дъх. — Или може би съвсем не беше случайно. Исках да я питам какво става, но просто не можех. Боя се, че майка ми просто ще… ще ги хване някой ден. — Очите й се насълзиха. — Не искам семейството ми да се разпадне.
Шон я прегърна, за да я успокои.
— Защо не се опиташ отново да поговориш с нея?
— Не знам. — Тя погледна ръцете си. Те трепереха. — Бях си подготвила цяла реч за срещата с нея. Просто исках да знае как се чувствам. — Тя се облегна назад и погледна към небето, сякаш очакваше някакъв отговор от вселената. — Но може това е много глупава идея.
— Не е. Аз ще дойда с теб. За морална подкрепа.
Тя го погледна.
— Ти… Наистина ли?
Шон погледна надолу, над дърветата.
— Дори още сега, ако искаш.
Ариа бързо поклати глава.
— Сега не мога. Оставих, ъъъ, листа с написаното в чекмеджето.
Шон сви рамене.
— Не си ли спомняш какво си искала да кажеш?
— Ами помня — тихо каза Ариа. Тя също погледна към дърветата. — Всъщност изобщо не е далече. Тя живее точно зад хълма. В стария „Холис“. — Беше открила адреса й в Гугъл Ърт.
— Хайде, да тръгваме. — Шон протегна ръка. Преди да успее да го обмисли, те вече слизаха по хълма покрай колата му.
Прекосиха улицата и навлязоха в стария „Холис“, студентското градче, пълно с рушащи се, призрачни викториански къщи. Стари фолксвагени, волвота и сааби бяха наредени край тротоара. За петък вечер кварталът бе абсолютно празен. Може би имаше някакво голямо празненство в „Холис“. Ариа се зачуди дали Мередит изобщо ще си бъде вкъщи; някак си й се искаше да я няма.