А можеше и да не го направи.
Само че сега, след като вече беше на бала, нещо не й се струваше както трябва. Продължаваха да я обливат студени и горещи вълни, а стомахът й продължаваше да се свива от болка. Ръката на Тоби й се струваше твърде грапава, тя бе твърде нервна, по пътя насам едва размениха по някоя дума. Самият бал изобщо не й подейства успокояващо; всички бяха толкова надути и самоуверени. Освен това Емили бе сигурна, че някой я следи. И тя се взираше във всяка гримирана и напудрена момичешка физиономия и във всяко избръснато красиво момчешко лице, и се чудеше: Ти ли си А?
— Усмивка! — Една светкавица проблесна в лицето на Емили и тя тихичко изписка. Когато петната пред погледа й изчезнаха, тя видя една ухилена русокоса девойка в яркочервена рокля, с прес-карта на дясната гърда и дигитален фотоапарат, който висеше на рамото й.
— Просто правя снимки за „Филаделфия инкуайрър“ — обясни тя. — Искаш ли отново да опитаме, този път без шашнатото изражение?
Емили улови ръката на Тоби и се опита да изглежда щастлива, само че всъщност се получи доста болезнена гримаса.
След като фотографката се изнесе, Тоби се обърна към Емили.
— Да не би нещо да не е наред? Преди изглеждаше доста спокойна пред фотоапарата.
Емили се дръпна.
— Кога си ме виждал пред фотоапарат?
— На срещата на Роузууд и Тейт — напомни й Тоби. — Онова побърканото хлапе, което прави годишника?
— А, да, вярно — отдъхна си Емили.
Тоби проследи с поглед една сервитьорка, която обикаляше наоколо, носейки поднос с питиета.
— Значи в тези среди се движиш.
— Бога ми, не! — рече Емили. — Никога през живота си не съм била на подобно събиране.
Той се огледа.
— Всички изглеждат толкова… толкова изкуствени. Преди време изпитвах огромното желание да избия повечето от тях.
Емили изпита странно усещане. Почувства се по същия начин, както когато се свести на задната седалка в колата на Тоби. Той се ухили когато забеляза изражението й.
— Не буквално — и стисна ръката й. — Ти си много по-красива от всички момичета тук.
Емили се изчерви. Само че установи, че след като Тоби изрече тези думи и когато я докосна, не я заляха топли вълни. А трябваше. Тоби изглеждаше страхотно. Дори красив, всъщност, със своя черен костюм и черни половинки, с коса, опъната назад, и разкриваща ъгловатото му лице с квадратна челюст. Всички момичета го заглеждаха. Когато той се появи на вратата й, дори свитата Каролин изписка:
— Колко е сладък!
Но когато я държеше за ръка, колкото и да й се искаше да почувства нещо, то така и не се появяваше. Все едно се държеше за ръце със сестра си.
Емили се опита да се отпусне. Двамата с Тоби се добраха до тентата, взеха си две пина колади и се присъединиха към танцуващите на дансинга. Само шепа момичета се опитваха да танцуват по онзи супер-секси-с-ръце-над-главата начин, сякаш искаха да кажат „Глася се да участвам в шоу по МТВ“. Почти всички останали просто скачаха наоколо и припяваха на Мадона. Техниците подготвяха една караоке машина в ъгъла, а момичетата си правеха списък на песните, които искаха да пеят.
Емили напусна тентата и се запъти към тоалетната, като премина през осветената със свещи алея, павирана с розови плочки. Край нея минаваха момичета, хванати за ръце, които си шепнеха разни неща и се смееха. Емили дискретно опипа гърдите си. Досега не беше носила рокля без презрамки и беше убедена, че в един момент тя ще се свлече и ще разкрие гърдите й пред света.
— Искаш ли да ти гледам?
Емили вдигна глава. Една тъмнокоса жена, облечена с копринена рокля с индийски мотиви, бе седнала до малка маса под огромен портрет на Хорас Кингман, самият изобретател на доячната машина. Бе нанизала цял тон гривни на лявата си ръка, а точно под гърлото й бе закачена голяма брошка във формата на змия. До нея лежеше тесте карти, а на таблото пред нея се четеше малък знак: ВЪЛШЕБСТВОТО НА ТАРО.
— Няма нужда — рече Емили. Гледачката на таро бе седнала толкова на открито — пред очите на всички, насред алеята.
Жената я посочи с дългия си, лакиран показалец.
— Напротив, имаш. Тази вечер ще ти се случи нещо. Нещо, което ще промени живота ти.
Емили се вцепени.
— На мен?
— Да, на теб. А момчето, с което си дошла? Ти не го искаш. Трябва да отидеш при човека, когото наистина обичаш.