Челюстта на Емили увисна от изненада и съзнанието й препусна.
Гледачката на таро изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но Наоми Циглър профуча край Емили и седна на масата.
— Ти беше тук и миналата година — рече тя въодушевено и се облегна на лактите си. — И направо ми позна всичко!
Емили си тръгна, а главата й пламтеше. Нещо щеше да й се случи тая вечер? Нещо… което щеше да промени живота й? Може би Бен щеше да разкаже на всички. Или пък Мая щеше да разкаже на всички. Щеше да им покаже онези снимки. Или пък А бе казал на Тоби… за Джена. Можеше да бъде всичко.
Емили наплиска лицето си със студена вода и излезе от тоалетната. Докато се връщаше в тъмното към тентата, тя се сблъска с някого. Щом видя кой е, тя веднага се напрегна.
— Здрасти — рече отчетливо Бен с ужким приятелски глас. Той бе облечен с тъмносив костюм и бе закичен с малка бяла гардения на ревера.
— 3-здрасти — заекна Емили. — Мислех, че няма да идваш на бала.
— Аз си мислех същото за теб — Бен се наведе към нея. — Приятелят ти ми харесва. — Той изрече думата „приятел“ имитирайки кавички във въздуха. — Видях те вчера с него на срещата с „Тейт“. Колко трябваше да му платиш, за да дойде с теб тук?
Емили прелетя край него. Хукна надолу по сенчестата алея, нищо че това не бе най-подходящото място да се опитва да бяга на токчета. Стъпките на Бен отекнаха зад гърба й.
— Защо бягаш? — пропя той.
— Остави ме на мира. — Тя не се обърна.
— Този пич да не ти е бодигард? Първо те защитава в басейна, сега тука. Само че къде е той сега? Или си го наела само да влезе с теб, така че никой да не си помисли, че си лесбийка? — Бен тихо се изхили.
— Ха-ха — Емили се обърна с лице към него. — Много смешно.
— Така ли? — Бен я притисна към стената. Без грам усилие. Хвана я за китките, изви ръцете й отзад и притисна тялото си към нейното. — И това ли ти е смешно?
Ръцете на Бен бяха силни, а тялото му тежко.
На няколко крачки от тях няколко гимназисти се бяха запътили към тоалетната. Не ги ли виждаха?
— Престани — рече Емили.
Грубата му ръка се протегна към ръба на роклята й. Той сграбчи коляното й и плъзна ръка нагоре по крака й.
— Просто ми кажи, че това ти харесва — прошепна той в ухото й. — Или ще разкажа на всички, че си обратна.
Очите на Емили се насълзиха.
— Бен — прошепна тя, като стисна краката си. — Не съм обратна.
— Тогава кажи, че ти харесва — измуча Бен. Ръката му стисна голото й бедро.
Той се приближаваше все повече към бельото й. Докато излизаха заедно, не бяха стигнали дори до там. Емили прехапа устната си толкова силно, че бе сигурна, че е потекла кръв. Беше готова да се предаде и да му каже, че й харесва, само и само той да спре, но я изпълни гняв. Нека Бен си мисли каквото иска. Нека разкаже на цялото училище. Но няма начин да му позволи да й причинява това.
Тя се облегна на стената за опора. След това вдигна коляно и го изрита между краката. Силно.
— Ох! — Бен отстъпи, като се държеше за слабините. От устата му се разнесе тънък, бебешки вой. — Какво направи… — изпъшка той.
Емили приглади роклята си.
— Стой далеч от мен. — Гневът нахлуваше през вените й като наркотик. — Кълна се в Бога!
Бен се запрепъва назад и се блъсна в отсрещната стена. Коленете му се подгънаха и той се свлече на земята.
— Лош, много лош ход.
— Няма значение — рече Емили, след това се обърна и си тръгна. Вървеше с широки, бързи, уверени крачки. Нямаше да му позволи да разбере колко е разстроена. Че бе на косъм да избухне в плач.
— Хей — някой леко я хвана за ръката. Когато погледът й се фокусира, тя разбра, че това е Мая.
— Видях всичко — прошепна Мая, като кимна към Бен, който продължаваше да седи свит на земята. — Добре ли си?
— Да — бързо каза Емили. Но гласът й се счупи. Опита се да продължи, но не успя. Облегна се на стената и покри лицето си с ръце. Може би ако преброи до десет, ще успее да го преодолее. Едно… две… три…
Мая докосна ръката й.
— Съжалявам, Ем.
— Недей — успя да изрече Емили, скрила лице в ръцете си. Осем… девет… десет. Тя ги свали и се изправи.
— Добре съм.
Замълча за малко, като оглеждаше роклята тип „гейша“ в цвят на слонова кост на Мая. Изглеждаше много по-красива от всичките руси клонинги на Шанел, които бе видяла по пътя насам. Тя прокара ръце по собствената си рокля, като се чудеше дали Мая също я оглежда.