— Ариа — чу глас зад гърба си. Тя се обърна. На около пет метра зад нея, до една от масите стоеше Шон. Той изглеждаше разстроен.
Ариа изпадна в паника, остави чашата си и хукна към една от дамските тоалетни. Едната й обувка се изхлузи от крака й. Тя продължи да куцука напред, опитвайки се да я обуе в движение, но се сблъска с група деца. Опита се да си пробие път с лакти, но никой не помръдваше.
— Хей — Шон се оказа точно до нея.
— Ох — Ариа се опита да надвика музиката и да си докара безгрижно изражение. — Здрасти.
Шон я хвана за ръката и я отведе до паркинга, който бе единственото празно място на бала. Той взе ключовете си от момчето, което паркираше колите. Помогна на Ариа да се качи в колата и я откара до едно празно място малко по-надолу.
— Какво ти става? — попита той настоятелно.
— Нищо — Ариа зяпаше през прозореца. — Добре съм.
— Не, не си. Като зомбирана си. Това ме побърква.
— Аз просто… — Ариа се заигра с наниза перли, който бе навила няколко пъти около китката си като гривна. — Не знам. Не искам да те притеснявам.
— Защо не?
Тя сви рамене.
— Защото няма да ти се слуша. Сигурно си мислиш, че съм абсолютно откачена. Все едно съм тотално обсебена от родителите ми. Само за това говоря.
— Ами… Имаше го и този момент. Само че…
— Няма да се ядосам — прекъсна го тя, — ако решиш да танцуваш с други момичета. Тук има някои наистина красиви девойки.
Шон примигна и лицето му пребледня.
— Но аз не искам да танцувам с други.
Те замълчаха. Басът на „Златотърсача“ на Кейни Уест тресеше дансинга.
— Пак ли мислиш за родителите си? — тихо попита Шон.
Тя кимна.
— Да. Тази вечер трябва да кажа на мама.
— Защо трябва ти да й казваш?
— Защото… — Ариа не можеше да му признае за А. — Трябва да съм аз. Това не може да продължава повече.
Шон въздъхна.
— Прекалено много се тормозиш. Не можеш ли да си вземеш една свободна вечер?
В първия момент Ариа изпита желанието да се защити, но след това се облегна назад.
— Наистина мисля, че трябва да се върнеш там, Шон. Не трябва да ми позволяваш да ти развалям вечерта.
— Ариа… — Шон въздъхна раздразнено. — Стига толкова.
Ариа направи физиономия.
— Просто мисля, че между нас няма да се получи.
— Защо си мислиш така?
— Защото… — Тя замълча, като се опита да формулира точно онова, което искаше да каже. Защото не бе типичното роузуудско момиче? Защото каквото и да й харесваше Шон, у нея имаше два пъти повече неща, заради които да не я харесва? Тя се чувстваше като едно от онези чудотворни лекарства, които рекламираха по телевизията. Говорителят щеше да каже, как лекарството е помогнало на милиони хора, но в самия край на рекламата ще съобщи много тихо, че страничните ефекти включват сърцебиене и разстройство. При нея щеше да бъде готино, ексцентрично момиче… но семейните й проблеми могат да доведат до ненормални изблици и случаен изблик на сълзи и сополи върху скъпата ви риза.
Шон внимателно сложи ръка върху нейната.
— Ако се страхуваш, че съм се уплашил заради снощи, не се притеснявай. Наистина те харесвам. Даже точно заради снощи те харесвам още повече.
Очите на Ариа се насълзиха.
— Наистина ли?
— Наистина.
Той притисна чело в нейното. Ариа затаи дъх. Най-накрая устните им се докоснаха. След това отново. Този път по-стръвно.
Ариа впи устни в неговите и го сграбчи за врата, като го придърпа към себе си. Тялото му бе толкова топло и твърдо. Шон я прегърна през кръста. После изведнъж те вече хапеха долните си устни, а ръцете им шареха по тялото на другия. След това се откъснаха, дишайки тежко, вперили поглед един в друг.
След това се преместиха по-близо. Шон дръпна ципа на роклята на Ариа. После съблече сакото си и го хвърли на задната седалка, а тя протегна ръка към копчетата на ризата му. Целуна го по перфектно оформените уши, пъхна ръцете си под ризата му и ги прокара по идеално гладката му кожа. Той можеше само да шари с ръце по гърба й, тъй като тялото му бе заело страшно неудобна поза на тясната седалка на аудито. Той я отпусна назад, леко повдигна Ариа и я премести върху себе си. Гърбът й се опря на волана.
Тя изви гръбнак докато Шон я целуваше по шията. Когато отвори очи, тя видя нещо — жълт лист хартия под чистачката на задното стъкло. Първо си помисли, че е някаква брошура — може би обява за някой купон след бала — но след това забеляза думите, изписани с големи букви с дебел черен маркер.