— Така ли стана? — попита я Трина. — Оставиха те, защото си мислеха, че си болна? Като другите?
Диди кимна и по бузите й се търкулнаха нови сълзи.
Войникът вдигна ръка.
— Ще те изпреваря, преди сама да си предложила. Може да изглеждам сякаш съм бил сдъвкан и изплют, но не съм безсърдечен. Ще вземем момичето с нас.
Трина кимна и се усмихна — за първи път през този ден.
— Може би тя наистина е заразена — посочи Лана. — Но болестта ще се прояви по-късно.
— Не е изключено всички да сме болни — изсумтя Алек, докато притягаше ремъците на раницата си.
— Ще бъдем внимателни — обеща Трина. — Ще си мием редовно ръцете и няма да се пипаме по носа и устата. И ще носим маски. Но за нищо на света няма да оставя това малко създание на произвола на… — Тя млъкна и преглътна през сълзи.
— Още едно гърло за хранене — промърмори под нос Алек.
— Е, предполагам, че не яде много.
Той се засмя, за да покаже, че се шегува — нещо, което не правеше често.
— Ще ми се да претършуваме това място за припаси и храна, но вероятно тези, които са я изоставили, са взели всичко полезно. Така че да се махаме час по-скоро.
Трина махна на Диди да тръгва с тях и изненадващо момичето ги последва без възражения. Алек ги поведе към мястото, където се бяха отклонили, за да се върнат на маршрута, който бе определил. Докато вървяха, Марк се опита да не мисли за това, че се движат в посоката, показана им от Диди.
През следващите няколко часа не се натъкнаха на никого — нито жив, нито мъртъв, и Марк почти забрави за хората от селото. Диди крачеше с тях мълчаливо, не се оплакваше от темпото и от неравния скалист терен, който се наложи да пресичат. Трина вървеше близо до нея, завързала кърпа на устата си. Детето лакомо погълна обяда си, вероятно първото свястно ядене от много време насам. После вървяха още час, преди да решат да устроят лагер за нощта. Алек обяви, че според неговите изчисления им остава само още един ден път.
Марк не сваляше очи от Трина и Диди. Девойката се грижеше с невероятна нежност за момиченцето, помогна му да се измие на потока, сложи го да спи и му разказа приказка, докато мракът се спускаше.
Всичко това пробуждаше у Марк надеждата, че един ден животът ще се върне в нормалното си русло. И тогава момиченца като Диди ще могат да тичат безгрижно и да се смеят на воля.
Той се настани непосредствено до Трина и детето, унесе се в мисли за миналото и после заспа само за да стане отново жертва на най-черните си спомени.
19
На Марк са му нужни само няколко минути, за да си даде сметка, че Алек е човекът, до когото иска да е близко, докато се приберат в безопасност у дома. Той не само обезвреди тримата нападатели, но е и бивш войник, привикнал да издава заповеди и да взема решения.
— Понякога можеш да се довериш на слуховете и приказките — обяснява старият воин, докато шляпат из водата в тунела малко по-нататък от мястото, където бяха нападнати от тримата бандити. — Макар че в повечето случаи това са само бръщолевения на хора, желаещи да те впечатлят с познанията си. Но когато повечето слухове повтарят едно и също, трябва да си нащрек. Вероятно се чудите какво се опитвам да ви кажа.
Марк поглежда към Трина — едва различава лицето й на светлината на фенера, който носи Алек. Тя му отвръща с въпросителен поглед: кой е този тип? У нея е кутията с храна, която намериха по-рано. Пази я сякаш е съкровена реликва. Не дава на никого да я докосне. Засега.
— Да, чудех се — признава накрая Марк.
Алек спира и се завърта, бърз като нападаща змия. В началото Марк си помисля, че отговорът му не се е понравил, че е възприет като подигравка и старият воин ще го удари. Но вместо това Алек вдига пръст.
— Имаме един час да се измъкнем от тия подгизнали тунели. Чухте ли ме? Един час! — Той се обръща и ускорява крачка.
— Чакай, какво? — пита Марк, докато подтичва зад него. — Какво искаш да кажеш? Защо? Не мисля, че е добра идея да излезем горе, преди да разберем…
— Слънчеви изригвания.
Произнася тези две думи сякаш са достатъчни и не е нужно да се говори повече. Сякаш другите веднага трябва да разберат за какво иде реч.
— Слънчеви изригвания? — повтаря Трина. — Това ли е станало горе?
— Тъкмо това, моя прекрасна лейди. Нищо повече.
Марк не знае какво да мисли. Ако слънчевите изригвания са толкова страшни и са засегнали целия свят, тогава трябва да забрави надеждите да види отново семейството си.