Мъжът нямаше коса. Нямаше и уши.
25
— Името ми е Джедидая — представи се мъжът. Устните му бяха жълти и деформирани, изкривени на една страна. Фъфлеше и гласът му бе напълно безчувствен. — Но последователите ми ме наричат Джед. Вие също можете да ме наричате така, защото видях, че към вас се отнесоха несправедливо, но сега сте мои приятели. Разбрано ли е?
Марк кимна, а Алек само промърмори нещо нечленоразделно. Упорит докрай, старият воин вече бе седнал и гледаше навъсено противниците си. Те обаче не му обръщаха внимание, коленичили на тревата като за молитва. Марк също седна, надявайки се, че няма да го накажат за това. Джед ги разглеждаше с доволен вид.
— Много добре — рече той. — Изглежда, най-сетне постигнахме примирие. — Приближи се и седна срещу тях, с гръб към огъня. Пламъците се отразяваха в голата му глава и изглеждаше сякаш тя се топи от горещината. Вероятно точно това — помисли си Марк — се е случило с този човек.
— Слънцето ли ти го причини? — попита на глас.
Джед се изкиска, ала смехът не прозвуча весело. По-скоро зловещо.
— Винаги ми става смешно, когато някой нарече по този начин демоничната чума. Когато се случи, в началото си мислех, че е просто небесно явление, озовало се случайно на пътя на Земята. Съвпадение. Нещастен случай. Лош късмет. Ей такива думи ми минаваха в онзи момент през главата.
— А сега смяташ, че от небето са валяли големи и зли демони? — попита Алек с тон, който подчертаваше колко налудничаво звучи подобно твърдение. Марк го погледна и се ужаси. Лицето на стария воин бе разкървавено, навсякъде се виждаха подутини и рани от ударите.
— Случи се два пъти — отвърна Джед, който явно не бе доловил сарказма му. — И двата пъти от небесата — веднъж от слънцето и втори път от корабите. Ние смятаме, че те могат да ни навестяват периодично, да ни наказват за нашата безнравственост и да ни припомнят какви трябва да станем.
— На два пъти… слънце и кораби — повтори Марк. — Значи слънцето изригва, а след това идват стреличките от берга?
Джед завъртя глава и се втренчи в младежа. Какво ли означаваше това?
— Да, два пъти — потвърди мъжът. — И повтарям, мъчно ми е, че не схващате важността на тези събития. Изглежда, че умовете ви не са съзрели достатъчно, за да могат да ги оценят.
— Демони — рече Марк и понечи да завърти очи, но се спря.
— Демони. Да, демони. Те изгориха лицето ми и го превърнаха в това, което е днес. Така никога няма да забравя призванието си. А след това дойдоха стреличките от корабите, напълнени с тяхната омраза. Изминаха два месеца, а ние все още скърбим за тези, които изгубихме през онзи ден. Затова палим огньове, пеем песни и танцуваме. И се страхуваме от хората от нашето село, които не пожелаха да се присъединят към нас. Те работят за демоните, няма съмнение.
— Чакайте, два месеца ли? — озадачи се Алек. — Какво искате да кажете с това — изминаха два месеца?
— Ами да — отвърна търпеливо Джед, сякаш обясняваше на малко дете. — Броихме дните внимателно. Изминаха точно два месеца и три дена.
— Брей, брей — поклати глава Марк. — Невъзможно е да са толкова много. Случило се е само преди няколко дни.
— Не обичам… когато хората се съмняват в думите ми — произнесе Джед с тон, който внезапно стана заплашителен. — Как си позволявате да ме обвинявате в лъжа? Защо ще ви лъжа за подобно нещо? Опитах се да се разбера с вас, да ви дам втори шанс в този живот и така ли ми се отплащате? — Той постепенно повишаваше тон, докато накрая започна да им крещи, целият разтреперан. — Ето че пак… това главоболие.
Марк усети, че Алек е на път да избухне, затова се пресегна и го улови за ръката.
— Недей — прошепна му. — Не го прави. — После заговори на Джед: — А сега ме чуй, ако обичаш. Не те обвиняваме, само искаме да разберем. Нашето градче бе нападнато със стрелички от небето само преди седмица. Затова предположихме, че същото е станало и с вас. А и… нали каза, че много хора са загинали в деня, когато се е случило. Видяхме трупове, но те не бяха от отдавна. Просто искаме да разберем.
Марк имаше усещането, че може да узнае някои много важни неща от тези хора. Не вярваше, че човекът отсреща ги мами за времето. Имаше нещо друго.