Джед вдигна ръце, опря длани на мястото, където трябваше да са ушите му, и бавно заклати глава.
— Едни умираха веднага. Други си отидоха по-късно. С течение на времето все повече страдаха. И ни напускаха. Селото ни се раздели на фракции. Всичко това бе работа на демоните. — Той застена, почти напевно.
— Вярваме ти — успокои го Марк. — Но искаме да си обясним, да разберем. Моля те, говори с нас, кажи ни какво се е случило — стъпка по стъпка. — Той се помъчи да овладее страха си, но не се справяше. Как да се измъкнат оттук?
— Заради вас болките ми се пробудиха — процеди със стиснати зъби Джед, без да спира да се люшка. Жилите на ръцете му бяха изпъкнали от силата, с която притискаше глава. Сякаш се мъчеше да си смачка черепа. — Ах, как боли само! Не мога… трябва да… сигурно са ви пратили демоните. Това е единственото обяснение.
Марк осъзна, че времето им изтича.
— Не сме пратени от тях, кълна се. Дойдохме тук, за да се поучим от вас. Може би главата те боли, защото… вътре има неща, от които трябва да се освободиш, да ги споделиш с нас.
Алек поклати глава.
— Те дойдоха преди два месеца — заговори почти унесено Джед. — А след тях на вълни дойде и смъртта. Всеки път ставаше все по-бавно. Два дни. Пет дни. Две седмици. Месец. Имаше хора от нашето село — хора, които смятахме за приятели, а те се опитаха да ни убият. Не разбирахме какво искат демоните. Ние… не разбирахме… танцувахме и пеехме… правехме жертвоприношения…
Той падна на колене, после се просна на земята, все още притиснал главата си с ръце. От устните му се отрони протяжен и мъчителен стон.
Марк бе стигнал предела на търпението си. Ала ситуацията излизаше от рамките на нормалното човешко възприятие и нямаше как да се отнася рационално към нея. Той погледна към Алек и по израза на лицето му видя, че е готов за нов опит за бягство. Мъжете, които трябваше да ги пазят, все още бяха коленичили, в израз на почит към техния измъчван от болки водач. Сега или никога.
Марк се готвеше да предприеме следващия ход и наблюдаваше внимателно движенията на Джед, когато откъм гората зад тях долетяха нови звуци. Викове и крясъци, силен смях. Животински рев и свирукане на птички, ала идващи от човешки уста. Всичко това бе придружено с пукот на съчки и приближаващи се стъпки. Постепенно звуците се разпиляха от другата страна на огъня, обхващайки в полукръг поляната. Истински хор от истеричен кикот, кукане и ревове. Новодошлите бяха поне десетина души.
— Какво става? — намръщи се Алек.
— Предупреждавахме ви за тях — обади се жената от мястото, където бе коленичила. — Те бяха наши приятели, роднини. А сега демоните ги обладаха и те искат да ни измъчват и убият.
Джед внезапно скочи на крака и изкрещя с цяло гърло. Главата му се отметна рязко назад, сетне се люшна наляво и надясно, сякаш той се опитваше да се освободи от нещо, което щъкаше из черепа му. Марк неволно се дръпна и пропълзя докъдето му позволяваше въжето. Другият му край все още бе в ръцете на коленичилите мъже. Джед издаваше резки, пронизителни звуци, по-силни дори от ревовете на дошлите от гората хора.
— Те ме убиха! — закрещя отново, думите сякаш раздираха гърлото му. — Демоните… накрая… ме убиха!
Тялото му застина с изопнати отстрани ръце, той тупна на земята и от устата му излетя един последен дъх. След това през ноздрите и между устните започна да се стича кръв.
26
Марк замръзна, втренчил поглед в тялото на Джед, извило се под неестествен ъгъл. Никога досега не бе преживявал толкова странни събития за толкова кратко време. Сякаш се бе озовал в някаква страна на лудите. А ставаше още по-странно заради хората, които ги бяха наобиколили, издаваха животински звуци и се хилеха истерично.
Марк извърна бавно глава към Алек. Старият войник разглеждаше мълчаливо Джед.
Откъм гората продължаваха да се носят чудати звуци — кудкудякане, подсвиркване, възгласи, дюдюкане. Стъпки и трошене на съчки. Мъжете зад Марк и Алек се изправиха и погледнаха въжетата, които държаха, сякаш не знаеха какво да правят с тях. Местеха поглед между своите пленници, въжетата и новодошлите. Двата реда певци изглеждаха също толкова объркани, сякаш очакваха някой да им каже как да постъпят. Явно Джед е бил свързващото звено, двигателят на тази група, и сега, след като вече го нямаше, последователите му не знаеха какво да предприемат.
Алек реагира пръв, винаги готов да се възползва от случая. Той пъхна пръсти под примката на шията си и я дръпна достатъчно, за да я разхлаби. Марк се боеше, че това ще пробуди от транса мъжете и ще ги накара да предприемат ответни мерки, но за негова изненада те пуснаха края на въжетата. Марк незабавно последва примера на Алек и разхлаби своята примка, после я измъкна през главата си. Същото бе направил и Алек.