— Да се махаме оттук — изръмжа старият воин.
— Ами нападателите? — попита Марк. — Обкръжени сме напълно.
Алек въздъхна.
— Тръгвай. Ако трябва, ще си пробием път с бой. Зарежи тия лунатици.
Лицето на жената, която първа ги бе заговорила, сега бе напрегнато и тревожно.
— Опитвахме се само да държим демоните надалече. Нищо повече. А вие ни провалихте. Как можахте да доведете враговете ни тук?
Тя потрепери, отстъпи назад и опря пръсти в слепоочията си.
— Как можахте? — прошепна.
— Наистина съжалявам — изсумтя Алек, заобиколи я и тръгна към огъня. Имаше парче дърво, стърчащо наполовина от пламъците. Той го вдигна за неразпалената част и го размаха като факла. — Това ще ги накара да помислят, преди да предприемат нещо. Хайде, хлапе.
Мак погледна жената, която очевидно се измъчваше от главоболие, и нещата взеха да застават на местата си.
— Казах да тръгваш! — подвикна му ядно Алек.
В този момент откъм гората се втурна група от десетина души, размахващи юмруци и огласящи околността с викове. Имаше мъже, жени и дори деца, всичките с изражения на умопобъркани. Марк си даде сметка, че това е последната им възможност, скочи, дръпна на свой ред едно разпалено дърво от огъня и последва Алек. Размаха импровизираната си факла и тя се разгоря още по-силно.
Вълната от нападатели се стовари с бойни възгласи върху певците. Двама мъже скочиха напред и се озоваха право в огъня. Дрехите им пламнаха пред ужасения поглед на Марк. От гърлата им се изтръгнаха писъци, те се помъчиха да угасят пламъците, но вече беше твърде късно. Нещастниците хукнаха право към гората и без съмнение скоро щяха да предизвикат голям пожар. Марк се обърна с гръб към певците. Не можеше да гледа как нападателите ги повалят и тъпчат.
— Марк! — извика Алек, изправен наблизо. — Не знам дали си забелязал, но ни нападнаха!
— Моля ви — проплака някой зад тях. — Вземете ме с вас.
Младежът се обърна и видя жената, която бе наредила да ги бият. Но преди да успее да реагира, тримата се озоваха насред меле от бъхтещи се хора. Някой блъсна Марк и едва не го събори. За негова изненада, оказа се, че сражаващите се не са нови срещу стари. Мнозина от участниците всъщност се налагаха едни други — видя една жена да пада в огъня и писъците й отекнаха надалече. Някой сграбчи Марк за ризата и го дръпна настрани. Тъкмо се готвеше да го удари с факлата, когато откри, че това е Алек.
— Имаш странната склонност да се завираш там, където могат да ти видят сметката! — скастри го ветеранът.
— Не знаех откъде да започна и какво да направя! — оправда се Марк.
— Понякога човек просто трябва да действа! — Той пусна ризата на Марк и двамата хукнаха — нагоре по хълма и далече от огъня. Навсякъде около тях имаше хора.
Марк размаха факлата пред себе си. Някой го спъна отзад, той изпусна горящата пръчка и тупна по лице в прахоляка. Миг по-късно чу болезнен вик и усети, че онзи, който го притиска, отхвърча настрани. Когато се обърна, видя, че Алек сваля крак от нечие тяло.
— Ставай! — викна му старият воин. Ала едва произнесъл тези думи, той самият бе съборен от мъж и жена. Марк скочи, вдигна отново факлата си и изтича при сборичкалите се Алек и двамата му нападатели. Забоде разпаления край на пръчката във врата на мъжа, който изпищя, дръпна се рязко и освободи Алек от тежестта си. Марк замахна отново и вторият път факлата попадна върху главата на жената. Тя се претърколи настрана, а Марк подаде ръка на Алек и му помогна да се изправи.
Нови противници тичаха към тях. Поне петима или шестима. Марк размаха факлата, изгубил контрол над себе си и предоставил всичко на инстинкта и адреналина. Повали един мъж с горящата пръчка, замахна и удари жената до него в носа. Забоде факлата като копие в гърдите на трети нападател, завъртя я и видя, че дрехите му пламват.
Алек се бе изправил до Марк. Поваляше противниците с лакти, ритници и юмруци, разхвърляше ги като чували с боклук. Бе изгубил факлата си, твърде зает да налага с юмруци. Този човек бе истински войник до мозъка на костите си. Една ръка се уви около шията на Марк и го дръпна рязко назад. Младежът стисна здраво горящата пръчка и удари слепешката зад гърба си. Не уцели, замахна отново и този път усети, че хватката отслабва. Чу болезнен вик. Нещо го повлече и той тупна долу.