31
Нужни им бяха няколко секунди, за да разплетат ръце и крака. Алек ругаеше и сумтеше, в един момент Марк започна да се изплъзва през ръба на мостчето и старият воин трябваше да го хване. Издърпа го и на мига възобнови ругатните. Почти веднага след това над тях се чу оглушителен тътен и гигантският механизъм се затвори. Обгърна ги непрогледен мрак.
— Страхотно — изсумтя Алек. — Нищо не виждам.
— Извади таблета — предложи Марк. — Зная, че батерията му е почти изтощена, но нямаме друг избор.
След още сумтене и ругатни в шахтата се появи бледо сияние. За миг Марк бе споходен от ужасната мисъл, че са се върнали в тунелите на субтранса и тичат на светлината от телефона на Трина. Пробуждаха се спомени, но той ги прогони. Имаше усещането, че следващите няколко дни ще му осигурят нови преживявания от същия тип. Въздъхна и се зачуди кога ли ще може да прекара една нощ в здравословен сън.
— Видях берга да се спуска точно когато скочихме — рече Марк, връщайки се към настоящето. — Така че вероятно не разполагат само с един.
Алек въртеше таблета в различни посоки, за да освети наоколо.
— Да, чух двигателите. Предполагам, че площадката се снижава надолу и бергът маневрира встрани, а после тя се връща и заема първоначалното положение. Най-добре да побързаме, преди да се появят тукашните обитатели.
Алек престана да движи таблета и го нагласи така, че да осветява входовете към двете камери от другата страна на тунела, в който стояха. Дълбоки следи в пода сочеха местата, където берговете са били изтегляни от площадката за кацане, след като тя се спусне. И двете камери бяха тъмни и пусти.
Мостчето, обикалящо отвора в централната част, бе широко четири крачки и когато тръгнаха по него, то започна да се клатушка и поскърцва. Конструкцията издържа, ала сърцето на Марк не се успокои, докато не я прекосиха напълно. Едва сега той въздъхна и доближи овалната врата с валчеста дръжка в средата, като в подводниците.
— Този комплекс е бил построен много отдавна — каза Алек, докато подаваше таблета на Марк. — Вероятно за да приюти важни правителствени чиновници в случай на световна катастрофа. Жалко, че никой не е успял да се добере дотук — сигурен съм, че повечето от тях са се изпекли като обикновените хора.
— Много мило — подхвърли Марк и посочи дръжката. — Смяташ ли, че е заключена?
Алек вече бе пристъпил напред, сграбчи дръжката с две ръце и напъна мишци, сякаш предполагаше, че няма да поддаде веднага. Но щом го стори, дръжката се завъртя на цял оборот, прати го на една страна и той се сблъска с Марк. Двамата се олюляха, разпериха ръце и тупнаха на мостчето, като Марк бе отгоре.
— Хлапе — рече Алек. — Днес имах повече мигове на близост с теб, отколкото се надявах за целия си живот. Ако обичаш, постарай се да не падаш от мостчето — ще ми е нужна помощта ти тук.
Младежът се разсмя, дръпна се от Алек и се надигна.
— Жалко, че нямаш деца, старче. Помисли си само какъв дядо щеше да бъдеш.
— Да бе — изсумтя за пореден път старият войник. — И щях да ги изгубя, когато от небето се спуснаха пламъците.
Това моментално съсипа доброто им настроение. Марк неволно си спомни за своите родители и за Мадисън. Макар да не знаеше какво се е случило с тях, в главата му изникнаха всякакви ужасни предположения.
Алек забеляза потиснатото му настроение.
— О, по дяволите, съжалявам. — Той се пресегна и го стисна за рамото. — Момче, чуй ме и ме изслушай внимателно. Казвам го с цялата искреност, на която е способен един стар глупак — съжалявам за това, дето го изтърсих преди малко. Съчувствам ти за загубите, които е трябвало да преживееш. За мен работата беше цялото ми семейство, но зная, че при теб не е същото.
Марк никога не бе чувал стария воин да говори толкова прочувствено.
— Няма нищо, благодаря ти — рече той. Сетне неочаквано добави: — Дядо.
Алек кимна, изправи се и доближи вратата, която бе монтирана в стената до тях. Той завъртя валчестата дръжка, дръпна и металната врата се отвори със скърцане. От другата страна имаше само мрак, макар че ниското бръмчене на далечни машини се усили.