— Всички са долу — прошепна Антон. — Аз не можех повече да търпя. Дойдох тук да умра или да полудея. Радвам се, че ме изоставиха.
— Долу? — повтори Алек.
— Да, долу в бункера — отвърна Антон едва чуто, след като риданията му утихнаха. — Събраха се да обсъдят по-нататъшните действия. Подготвят бунт в Ашевил, за да покажат на онези, че не ни харесва как се обърнаха нещата. Искат да го разпространят чак до Аляска.
Марк погледна към Алек, който не сваляше очи от Антон. Всяко ново изявление на мъжа беше като че ли по-странно и налудничаво от предишното.
— Бунт ли? — учуди се Марк. — Защо в Ашевил? И кои са тези хора?
— Ашевил е последното безопасно пристанище на изток — каза мъжът едва чуто, като дишаше на пресекулки. — Там има стени и всичко останало — макар и построени с подръчни средства. Хората там са мои колеги, всичките наети от КСС — Коалицията за спасяване на света. А моите доскорошни сподвижници искат да свалят шефовете, преди да избягат. Преди да се върнат с равнотранспорта в Аляска.
— Антон — прекъсна го Алек. — Чуй ме. Има ли някой друг, с когото да поговорим? И как може да разберем къде да търсим нашите приятели? Момичето и двете жени.
Мъжът се изкашля и в гласа му се долови малко повече жизненост.
— Хората, с които работех… те започнаха да губят разсъдък. Те… не са… добре. Ще останат долу още дълги часове, докато планират следващите си действия. Смятат да отидат в Ашевил и да съберат армия по пътя. О, говори се и за откриването на антидот, но това са глупости. В края на краищата моите колеги искат да се погрижат никой повече да не пострада. И знаеш ли какво ще направят след това? Знаеш ли?
— Какво? — попитаха едновременно Марк и Алек.
Антон се подпря на лакът. Ъгълът, под който падаше светлината от таблета, скриваше едната половина на лицето му в сянка, а другата беше неестествено бяла. В окото на осветената страна сякаш пламтеше искра.
— Ще използват равнотранспорта в Ашевил, за да се прехвърлят в Аляска — обясни мъжът. — Ще идат там, където са се събрали правителствата, и ще се погрижат да сложат край на света, въпреки че желанието им не е такова. Ще се опитат да открият антидот и да свалят самопровъзгласилата се власт. Ала всъщност едничкото, което ще направят, е да разпространят веднъж завинаги заразата. Ще се погрижат да завършат това, което започна слънцето. Глупаци, до последния от тях.
Антон рухна на леглото и след няколко секунди стаята се огласи от хъркането му.
34
Известно време Алек и Марк седяха мълчаливо, заслушани в свистенето и хъркането на Антон.
— Не зная дали да вярваме на това, което чухме от този тип — изръмжа накрая Алек. — Но ще ти призная, че съм обезпокоен.
— Така е — съгласи се Марк. Главата му пулсираше, стомахът му се свиваше мъчително. Не помнеше кога за последен път е бил толкова изморен. Но трябваше да станат, да напуснат това помещение и да открият Трина и другите. Ала не помръдна.
— Приличаш на зомби — отбеляза Алек, който го бе загледал. — А аз се чувствам като зомби.
— Аха — кимна отново Марк.
— Няма да ти хареса това, което ще ти кажа, но не искам да спорим.
Марк повдигна вежди. Дори за това едва му стигаха силите.
— И какво е то?
— Трябва да поспим.
— Но… Трина… Лана… — Той установи, че не може да си спомни името на момичето. Главата го болеше, сякаш вътре се вихреше буря.
— С нищо няма да помогнем на приятелите си, ако сме изтощени до смърт — изтъкна Алек. — Мисля, че един час ще ни стигне да повъзстановим сили. Антон каза, че колегите му ще се съвещават часове. — Той стана, отиде при вратата и я затвори. — За по-сигурно.
Марк се катурна на една страна и вдигна бавно крака на леглото. Сви ръце под главата. Искаше да възрази, но от устата му не излезе нито звук.
— Аз ще поема първата смяна — предложи Алек.
Но Марк вече бе заспал.
Сънят дойде. И спомените. По-реални от всякога. Сякаш прекомерното изтощение бе създало подходящи условия за това.
35
Има един кратък момент, който сякаш продължава безкрайно. Марк вижда стоварващата се на стълбището вода като табун от бясно препускащи, разпенени коне. Чуди се за хиляди неща. Как е попаднал тук? Какво става горе в града? Живи ли са роднините му? Какво го чака в бъдеще? Дали ще се удави?