Всички тези мисли прелитат през главата му, докато водата достига перона. После някой го сграбчва за ръката и го дръпва в противоположна посока, кара го да побегне от идващото бедствие. Той вижда, че това е Трина, чиито очи са ококорени от ужас. Марк хуква презглава и този път той я дърпа, за да се увери, че няма да се разделят. Алек и Лана са пред тях, подминават доскорошните им нападатели и се шмугват в тунела. Марк поглежда за миг през рамо и се уверява, че Бакстър, Дарнел, Жабока и Мъглата се стараят да не изостават. На лицата им е изписан същият ужас.
Ужасът, който го е завладял.
Тунелът се изпълва с рев на падаща вода, който за миг пробужда у него спомени за Ниагарския водопад, който е посещавал със семейството си. Чуват се писъци, трошене на стъкло. Алек изминава последните метри от перона и изчезва в мрака на тунела. Нямат много време и Марк внезапно осъзнава, че е поверил живота си в ръцете на двамата пред тях. Това е. До няколко минути ще разбере дали ще живее, или ще умре.
Някой надава силен вик отзад, после нещо го удря по рамото и той се препъва. Изправя се, пуска Трина, за да не я повлече със себе си, и отново хуква. Когато поглежда през рамо, вижда две неща: Мъглата е паднала на земята, а откъм станцията на субтранса се носят тъмни талази. Потопът, нахлул от улиците на града, прелива през перона и заплашва да изпълни тунелите. От предния край на клокочещата вълна го делят петнайсетина крачки. Когато застига тялото на Мъглата, водата е дълбока вече десетина сантиметра. Момичето се надига бавно. Марк спира да й помогне, но тя подскача в мига, когато водата се допира до нея, сякаш пренася електричество.
— Гореща е! — крещи Мъглата, пресяга се и улавя Марк за ръката.
Те побягват отново, шляпайки из водата, която ги застига. Тя се просмуква през обувките и панталоните и Марк усеща, че наистина е гореща. Той подскача като някой, стъпил в леген с вряла вода. Водата става все по-гореща и заплашва да попари оголените части на кожата му.
Групата продължава да тича в тунела, следвана от прииждащата река. Водата се е покачила до две стъпки и Марк не може да повярва колко бързо е станало това. Тя се повдига над коленете му и той трябва да забави ход, за да не позволи да го повлече и събори. Застига Трина, другите са само на няколко крачки пред тях. Вече никой не тича. Всички се борят, използват тежестта на телата си, за да пристъпват напред. Водата почти е стигнала до кръста на Марк и той знае, че скоро течението ще стане твърде силно.
И освен това е гореща, буквално щави кожата. Лицето му е изкривено от болка.
— Натам! — крещи Алек. Той се завърта, съпротивлявайки се на посоката на течението, и пристъпва бавно вляво. Пред него има късо стълбище с железни перила от двете страни. Води до площадка и врата. — Трябва да се качим горе!
Марк се насочва нататък, като мести крака един по един и всеки път запазва равновесие. Трина прави същото. Лана вече е стигнала. Мъглата, Дарнел и Бакстър са зад Марк. Няма да издържат още дълго на течението. Ревът на прииждащата вода е оглушителен, само силният глас на Алек е в състояние да го надвие. Гласовете зад тях са утихнали и Марк знае защо. Повечето от хората вече са мъртви.
И сякаш за да потвърди тази мисъл, в него се блъска труп на удавен — на жена. Лицето й е посиняло, косата — полепнала на челото. Тя се завърта бавно, докато течението я отнася навътре в тунела. Прииждат още. Някои са живи, защото помръдват, но повечето са издъхнали. Живите пляскат с ръце и крака, опитват се да плуват, да се доберат до по-висок терен. За миг Марк си помисля, че може би трябва да им помогнат, да уловят протегнатите им ръце. Но е твърде късно — ще имат късмет, ако самите те се измъкнат живи.
Алек е стигнал стълбите, хваща се за железните перила и изкачва две стъпала. Марк тръгва нататък, разперил встрани ръце. Водата ври. Алек се навежда и помага на Лана да се качи по стълбите. После Трина улавя перилата. Марк е следващият. Той повдига крак и усеща, че старият воин го стиска за китката. Тялото му излита нагоре, дръпнато с неочаквана сила, и Марк едва не пада върху него. Трина го улавя и го прегръща.
До тях вече е Жабока, после Дарнел и Мъглата. Всички, с изключение на Алек се скупчват на площадката пред вратата. Бакстър, най-малкият, все още се бори с течението. Той е на шест крачки от протегната ръка на войника и в този момент го залива мътна вълна.
Марк се втурва обратно по стълбите и чува, че Трина вика името му. Спира до Алек, чудейки се какво да направи. Покрай Бакстър плуват трупове, нечий крак удря момчето в лицето. Една глава изплува до него, вдига вълнички и отново потъва.