Марк пристъпи вътре и обувките му изтрополяха по металния под. Звукът отекна в помещението и му напомни един стар филм — за астронавти, влизащи в изоставен чуждоземен кораб. Разбира се, там имаше чудовища, тръпнещи от желание да ядат хора.
— Не виждам от онези кутии със стрелички — извика Алек, който бе влязъл в товарния отсек. Марк забеляза нещо да стърчи от последната лавица.
— Ей, какво е това? — възкликна. Приближи се и насочи светлината към рафта, на който имаше три таблета, прибрани в прозрачни калъфи. — Погледни! — извика той на Алек. — Таблети!
— Само че дали работят? — усъмни се Алек, не изглеждаше особено впечатлен.
Марк нагласи прожектора в сгъвката на ръката си и изпробва първия. Екранчето му блесна и на него се появи познатото лого с подкана да се въведе парола.
— Да, работят — потвърди. — Но ще ни трябва твоят свръхчовешки мозък, за да проникнем в тях.
— Значи пак… — поде Алек, но млъкна, когато корабът внезапно се разтресе. Прожекторът се изтърколи от ръката на Марк и тупна на пода, където угасна.
— Какво беше това? — попита младежът, макар че вече се досещаше. Думите едва бяха изречени, когато откъм вратата на хангара долетя силно метално стържене и потракване. Някой от хората на Брус бе натиснал вярното копче. Площадката за кацане в централната шахта бавно се отваряше.
41
— Марк, бързо! Трябва да затвориш люка! — извика Алек. — Пултът е непосредствено до входа. Аз ще пробудя това бебче. Ако трябва, ще пробием капака над нас!
Той се затича, без да чака отговор, и потъна във вътрешността на кораба. За съжаление светлината изчезна с него и Марк се озова в зловеща тъмнина. Но малко след това откъм въртящата се платформа проникна лъч и младежът видя къде е паднал прожекторът. Вдигна го, върна се при таблетите и ги напъха в джоба си, надяваше се, че по-късно ще има достатъчно време да провери какво се съдържа в тях. Включи прожектора и плъзна яркия лъч по стените. Отвън долитаха силни гласове, стърженето се усилваше. Всичко това го подтикнала действа бързо.
Вероятно противникът бе сменил тактиката и се готвеше да проникне в шахтата отгоре, както бяха постъпили двамата с Алек. Трябваше да затвори люка, преди тези побъркани типове да се озоват на борда.
Той изтича при отвора и се огледа. Вратата бе заобиколена от кабели, куки и хидравлични части. Откри пулта от лявата страна, избра подходящото копче и го натисна. Моторът се включи и рампата започна да се повдига, скрибуцайки и завъртайки се навътре.
Гласовете отвън се приближаваха. Може би щеше да се наложи да спре със сила нападателите, докато вратата се затвори напълно. Той се отдръпна встрани, облегна се на стената и се озърна за някое вълшебно оръжие, което би му помогнало в този момент. Но трябваше да приеме реалността такава, каквато е — разполагаше единствено с прожектора в ръката си.
Товарната платформа сякаш щеше да се затваря цяла вечност — беше изминала едва половината от пътя. Пантите й скърцаха оглушително, докато рампата се изправяше като на забавен кадър от стар филм. Марк се приготви, уверен, че противникът ще нахлуе вътре преди люкът да се затвори. Сграбчи прожектора като къс меч и се приготви да се бие. Помещението отвън бе далеч по-светло, отколкото преди, а това означаваше, че площадката за кацане вече е заела вертикално положение. Двама души скочиха на вдигащата се рампа и запълзяха навътре. Мъж и жена. Марк напрегна мишци и замахна, прицелвайки се в мъжа, но не улучи и нападателят го сграбчи за ризата, сетне се издърпа навътре. Марк изпусна прожектора, който изтрополи и угасна със звук на счупено стъкло. Той тупна по гръб на пода и над него се появи лицето на мъжа — беше напълно безизразно, нямаше дори намек за напрежение или умора.
— Ти си един мръсен шпионин — каза той със спокоен глас, сякаш му предлагаше чаша кафе. — И което е още по-лошо, искаш да откраднеш берга. На всичко отгоре си и грозен, а?
— Тъкмо щях да кажа същото за теб — не му остана длъжен Марк. Всичко това му се струваше нереално. Мъжът сякаш не го чу.
— Спипах го — извика той на жената. — Влез вътре и спри повдигането на рампата.
Едва сега Марк осъзна кои са тези хора. Пилотите.
— Съжалявам, човече — заяви той, усетил внезапно прилив на сили. — Не мога да ви позволя да го направите, преди да сте се идентифицирали.
Мъжът го погледна с лека почуда. Партньорът му още се промушваше през отвора. Нещо се бе случило с Марк. Не знаеше какво, но бе сигурен в едно — че няма да допусне тези двамата на борда на берга.