Той се хвърли напред със сила, каквато не подозираше, че притежава, и отхвърли пилота встрани. Скочи върху него и го притисна с цялата си тежест към платформата. Стискаше толкова силно, че усети кръв под пръстите си. Пред очите му танцуваха светли петна, тялото му трепереше, кръвта кипеше в жилите му.
Знаеше, че платформата почти се е затворила. Малко преди това бе зърнал разкривените от ярост лица на хора, струпани пред берга и готови да нахлуят вътре. Марк бе изгубил всякакъв контрол. Погледна надолу и откри с изненада, че е придърпал тялото на пилота към ръба на платформата и сега главата и раменете му висят отвън. Мъжът се опита да се освободи от хватката, но силите му изневериха. Марк замахна и го удари. Пилотът извика и направи опит да се завърти.
Марк продължаваше да притиска пилота, чието тяло бе наполовина изтикано отвън. Мислите му бяха изцяло съсредоточени да не изпусне жертвата си, да я накара да си плати за всичко. Гневът замъгляваше ума му. Не можеше да спре.
Сякаш бе изгубил здрав разсъдък.
Рампата на кораба се опря в гърдите на пилота. Притисна го и продължи да бръмчи. Чуха се ужасяващи писъци. Като че едва сега Марк осъзна какво е направил. Беше измъчвал друго човешко същество. Звукът от трошащия се гръден кош го накара да изпита ужас от самия себе си.
Той се опита да избута тялото на пилота, но то се бе заклещило от платформата. Писъците продължаваха да отекват в пространството извън берга. Марк се обърна, излегна се по гръб, после изрита с всичка сила тялото. Успя да го изтика с няколко сантиметра. Извика и продължи да рита и блъска, за да сложи по-скоро край на мъченията на другия. С един последен ритник съумя да го изблъска навън. Мъжът най-сетне се промуши през отвора и рампата се затвори.
43
Дълбока и зловеща тишина изпълни товарния хангар, заедно с нея настъпи почти непрогледна тъмнина. Тишината бе прекъсната след секунди от бръмчене, докато бергът се плъзгаше по релсите, връщайки се в централната шахта.
Когато очите на Марк привикнаха с мрака, той се изправи и се подпря на стената. Усещаше нещо в себе си, което не му харесваше.
Приседна, обгърна колене с ръце и отпусна глава върху тях. Не можеше да разбере какво се бе случило преди малко с него. Тези танцуващи светлини, огнената топка от гняв, адреналинът, пулсиращ като бутала на двигател. Силата, която го бе погълнала и контролираше всяко негово действие, насочено към убийството на пилота. Дори изпита злобна радост, че мъжът е затиснат от вдигащата се рампа. А след това дойде на себе си и успя да го изтика навън.
Сякаш бе започнал да се побърква…
Той вдигна глава и едва сега осъзна истината. За един кратък миг бе изгубил разсъдък. Напълно. И фактът, че сега се чувстваше съвсем нормален, не означаваше, че не се е случило. Той бавно се изправи покрай стената и скръсти ръце. Потрепери и потърка длани.
Вирусът. Болестта. Онова нещо, което атакуваше мозъка по начина, по който го бе описал човекът на име Антон. Всичко това му напомни за нещо друго, което бе чул в залата.
Марк също беше заразен. Всичко в него крещеше, че е така Нищо чудно, че главата го болеше.
Беше заразен с изблика.
44
Завладя го изненадващо спокойствие.
Нима не бе го очаквал? Беше се примирил с мисълта, че шансовете им да се разминат с вируса са равни на нула. Трина сигурно също е болна. И Лана, и Алек. Но защо Диди бе неподатлива на заразата — нали я бяха простреляли още преди два месеца? Какво бе казал Брус? Всеки, който рискува да разпространява вируса, преди това трябва да е подготвил нещо, с което да се опази от него. Трябва да има някакво лечение, антидот. Иначе просто нямаше смисъл.
Може би, само може би, имаше искрица надежда. Може би.
Колко пъти през последната година се бе изправял срещу смъртта? Вече бе привикнал с постоянната й близост. Единственото, за което трябваше да мисли сега, бе непосредственият проблем — Трина. Трябваше да я намери. Ако не за друго, то за да умрат заедно.
Той се стресна, когато бергът неочаквано застина неподвижно. Чуха се нови потраквания и стържене на механизми. Площадката за кацане най-сетне се бе изправила към небето. Бергът се пробуди — светлините трепнаха, изрева моторът.
С неочакван прилив на енергия Марк прекоси товарния хангар. Ако Алек е решил да вдигне това нещо в небето, той трябваше да присъства.