Всички изпълняват командата, без Алек. Марк се надява, че старият войник няма да направи нещо, заради което да ги застрелят.
— Сигурно си мислите, че блъфирам, а? — пита непознатият с дрезгав глас. — Направете го, или ще умрете.
Алек бавно вдига ръце към тавана.
Мъжът с пушката не изглежда доволен. Диша по-тежко, отколкото би трябвало, и разглежда Алек иззад тъмните си очила. След това завърта оръжието към Бакстър и пуска три кратки откоса. Изстрелите разтърсват въздуха, Марк се олюлява и се блъска в стената отзад. Куршумите разкъсват гърдите на Бакстър и пръскат наоколо червеникава мъгла, докато тялото му се свлича. Момчето дори не успява да извика, толкова бързо го спохожда смъртта. Гърдите му са месиво от кръв и разкъсана кожа.
Мъжът си поема дълбоко въздух.
— Е, сега очаквам всички да изпълнявате каквото ви кажа.
47
Марк се присви насън и почти се събуди. Винаги бе харесвал Бакстър, хлапето бе умно и внимателно към всички. Да види как му се случва нещо подобно…
Марк никога нямаше да го забрави. От всички спомени, които изпълваха сънищата му, този бе най-честият. Искаше му се да отвори очи и да остави всичко зад себе си, вместо да го преживява отново — както тази случка, така и безумните събития, които я последваха.
Но тялото му се нуждаеше от почивка и не му позволяваше. Сънят го обори, прие го в прегръдките си без никакво намерение да успокои тревожния му ум.
Това е един от онези моменти, за които на ума е нужно време, преди да разбере какво се случва пред очите ти — шокът временно блокира пътищата. Марк лежи на пода, присвит назад и опрял глава на стената. Трина, която е скръстила ръце на гърдите, внезапно надава вик — звук като от милион разтревожени врани, които нахлуват в тунел. Жабока и Мъглата се прегръщат изплашено, с ужасени лица. Лана и Алек не помръдват, вдигнали ръце. Но Марк вижда напрежението в мускулите им.
— Млъквай! — крясва мъжът и от устата му се разлетява слюнка. Трина замълчава, викът й сякаш е отсечен с нож. — Ако чуя още един подобен звук, ще ви застрелям всички. Разбрахте ли ме?
Трина трепери, притиснала устата си с ръце. Тя успява да кимне, но не може да откъсне очи от окървавената гръд на лежащия безжизнено Бакстър. Марк не смее да погледне към момчето. Втренчил се е в убиеца му и омразата замъглява погледа му.
— Готово, шефе — докладва жената. Тя се изправя и изтрива ръце в омазнените панталони. Завързала е яхтата за нещо отвън — Марк вижда края на въжето. Изглежда, убийството, извършено от нейния спътник, не й е направило никакво впечатление. А може би е привикнала. — Сега какво?
— Вземи си оръжието, идиотко — отвръща мъжът, като я стрелва с крайчеца на окото. Няма никакво съмнение как се отнася с жената. — Трябва ли да ти казвам и как се ходи до тоалетната?
Марк не е изненадан, че жената само кима и се извинява. Тя изчезва в трюма и се появява с подобна пушка, която стиска с две ръце. Заема позиция до мъжа и насочва оръжието към Марк и приятелите му.
— Та ето сега какво ще правим — подема мъжът. — Ако искате да живеете, ще трябва да ми се подчинявате. Много е просто. Ние сме тук за гориво и храна. Предполагам, че имате и двете, ако съдя по факта, че не ми приличате на ходещи скелети. И във всяка сграда има генератори. Донесете ни каквото ни е нужно и ще си тръгнем. Останалото ще задържите за себе си. Вижте колко сме добри. Искаме само да делим.
— Какво великодушие — обажда се с нисък глас Алек.
Марк скача на крака, когато непознатият вдига пушката и я насочва право в лицето на стария воин.
— Не! Спрете!
Мъжът я обръща към него, Марк вдига ръце и отстъпва към стената.
— Моля ви! Спрете! Ще ви дадем каквото искате!
— Точно така, момче. А сега се размърдайте. Всички. Време е да отидете на лов за съкровища. — Той разклаща оръжието с подканящ жест.
— И внимавайте да не настъпвате мъртвото си приятелче — добавя жената.
— Млъквай! — крясва й мъжът. — Ама ти затъпяваш с всеки изминал ден.
— Съжалявам, шефе.
Тя навежда глава, истинско олицетворение на покаянието. Сърцето на Марк бие с хиляда удара в минута, ала колкото и да е странно той изпитва съжаление към жената.
Мъжът плъзва поглед по тях.
— Хайде, действайте. Нямам намерение да прекарам тук целия ден.
Марк е почти сигурен, че Алек ще направи нещо необмислено, но вместо това той покорно се обръща и се насочва към стълбището. Докато подминава Марк, той му намига. Марк не знае дали да се чувства окуражен, или разтревожен.