Прекосяват коридора, оставяйки зад тях окървавеното тяло на Бакстър, затворници в сграда, която през последните седмици се бе превърнала в техен замък. Стигат стълбището и започват да се изкачват. Шефа — Марк нарича така непознатия с пушката, припомнил си как се обръща към него жената — ги побутва отзад с дуло, за да не забравят, че е въоръжен.
— И не забравяй какво направих на вашето приятелче — прошепва му Шефа, когато идва ред на Марк да бъде сръчкан, Марк продължава да се катери.
Следващите два часа обикалят из небостъргача, събират храна и гориво. Тялото на Марк е плувнало в пот, мускулите го болят от мъкненето на тежки туби с гориво за генераторите, които намират в склада с неприкосновен запас на тринайсетия етаж. Те разбиват още няколко машини за храна и вземат половината от разхвърляните по рафтовете и бюрата из помещенията пакети.
Вътре в каютата на яхтата е горещо като в пещ и миризмата е нетърпима. Докато Марк пренася там тубите, той се чуди дали Шефа и жена му са опитали поне веднъж да се натопят в топлата вода, из която плават. Те буквално живеят в баня — колкото и да е мръсна, — но отказват да се къпят. При всяко слизане до долу неприязънта му към двойката расте. Освен това е озадачен от мълчанието на Алек, който изпълнява каквото му се нарежда без какъвто и да било намек за съпротива.
Най-сетне трюмът на яхтата е натъпкан докрай, а те са се върнали на дванайсетия етаж. Шефа им е разрешил великодушно да задържат всичко, каквото има над него.
Мъжът все още е насочил оръжието към тях и стои до прозореца. Оранжевите отблясъци на залязващото слънце оцветяват стъклото зад него. Жената стои наблизо с познатото празно изражение. Трина тъкмо изважда още няколко пакета с чипс от разбитата машина. Жабока, Мъглата, Лана. Алек и Дарнел я чакат, след като вече за тях няма работа. Вероятно и те като Марк отброяват последните секунди преди нашествениците да си тръгнат. И се надяват, че никой от тях няма да умре. Алек пристъпва към Шефа, вдигнал ръце в умиротворителен жест.
— Внимавай — предупреждава го въоръженият. — Защото, след като си свършихте работата, не бих имал нищо против да се поупражнявам в стрелба. Още по-добре от упор.
— Свършихме я, вярно — почти изръмжава Алек. — Ние не сме глупаци. Искахме първо да заредим яхтата. Преди да… нали знаеш…
— Преди какво? — пита Шефа и видимо се напряга, Марк вижда, че пръстът му се свива на спусъка.
— Това.
Алек внезапно изстрелва напред ръце и избива оръжието — пушката се завърта, гръмва веднъж напосоки и изтрополява на пода. Приятелката на Шефа се обръща и хуква по коридора покрай редицата прозорци. Никога досега не е проявявала подобен ентусиазъм. Лана се втурва да я гони, макар че жената е въоръжена. Марк едва успява да види това, преди Алек да блъсне с тяло Шефа и двамата да се ударят в големия прозорец.
Всичко се случва толкова бързо. В стаята се чува зловещ звук, а по стъклото пробягват разкривени линии. После цялото стъкло избухва, превръща се в дъжд от милиони парченца, докато Алек се опитва да запази равновесие и да се откъсне от тялото на Шефа. И двамата падат, прекатурват се на забавен кадър през перваза към водата, която се плиска долу. Марк вече тича към тях, хвърля се, завърта се да опре крака в стената и същевременно посяга към ръката на Алек. Сграбчва я, вкопчва се в пръстите му, стиска ги здраво, ала краката му се хлъзгат през рамката и изведнъж се озовават във въздуха. Всеки миг и той ще полети надолу заедно с Алек и Шефа.
Някой го улавя отзад, обгръща кръста му с ръце. Марк стиска Алек с всичката сила, на която е способен, ококорил очи към превърналата се в река улица. Шефа вече пада, махайки като побъркан с ръце и крака. Марк има усещането, че ръцете му ще изскочат от ставите, но Алек вече се е съвзел, той се завърта, хваща се за перваза и се повдига нагоре и навътре, като дърпа със себе си и Марк. Този, който им помага, е Жабока. Скоро вече са вътре, в безопасност. Лана дотичва от коридора.
— Измъкна се — съобщава запъхтяно тя. — Обзалагам се, че се е скрила в някой шкаф.
— Да се махаме — подканва Алек, както винаги готов за действие. Марк и останалите го следват. — Планът сработи чудесно. Заредихме лодката и сега е изцяло на наше разположение. Напускаме града.
Стигат до стълбището и се спускат забързано надолу, като вземат по две стъпала наведнъж. Марк е плувнал в пот, изтощен и разтревожен от неизвестността. Предстои им да изоставят мястото, което са наричали свой дом след пробуждането на слънчевите изблици. Да се впуснат в непознатото. Не знае кое е по-силно — вълнението или страхът.