Слизат до петия етаж, прекосяват тичешком коридора, прехвърлят се през разбития прозорец и се качват на борда.
Алек и Лана влизат в каютата. Дарнел, Жабока, Мъглата и Трина се разполагат отгоре и се оглеждат объркано и изплашено. Марк се заема да развързва въжето, с което жената е вързала по-рано яхтата. Успява да се справи с възела, после двигателят се пробужда с рев и яхтата се отдалечава бавно от „Линкълн“. Марк се настанява на една скамейка в кърмовата част и гледа отдалечаващия се небостъргач с кехлибарени прозорци, отразяващи светлината на залязващото слънце.
Внезапно от водата се подава Шефа, той изскача като побъркан делфин, вкопчва се в парапета отзад и се опитва трескаво да се изкатери на палубата. Краката му ритат като побеснели ножици, а ръцете търсят нещо, за което да се задържат. Той улавя една кука и напъва яки мишци, издърпва се нагоре, а от тялото му се стичат ручеи тъмна вода. Половината от лицето му е скрита от пурпурна подутина, другата половина е зачервена, изкривена от гняв и с кръвясало око.
— Ще ви избия — ръмжи мъжът. — Всичките до един!
Яхтата набира скорост. Марк е изпълнен с решимост — няма да позволи на тази човешка руина да им попречи да избягат. Той се вкопчва в облегалката, замахва с крак и изритва Шефа в рамото. Мъжът почти не помръдва. Марк го изритва отново. И пак. Всеки път уцелва. Шефа започва да губи сили.
— Хайде… пусни се! — крещи му Марк и стоварва поредния ритник върху рамото му.
— Ще ви… убия — съска злобно Шефа и това сякаш му връща силите.
Адреналинът удря Марк в главата, той хвърля всички сили в един последен удар и този път скача с двата крака. Изритва Шефа в носа и шията, мъжът надава болезнен писък, разтваря пръсти и изчезва в разпенената вода зад яхтата. Тялото му се скрива под белите мехурчета. Марк се бори отчаяно за въздух. Опитва се да се успокои, присяда на пейката и надзърта през перилата. Но не вижда нищо, освен белезникавата диря и тъмната вода зад нея. След това забелязва някакво движение край счупения прозорец на небостъргача, откъдето бе паднал Шефа. Прозорецът е доста далече, но Марк различава там жената, изправена, с пушка в ръка. Той се привежда, очаквайки да го застигне смъртоносен откос. Но после вижда, че жената е насочила оръжието към себе си, опряла цев в брадичката.
Тя натиска спусъка.
А яхтата продължава напред.
48
Марк се пробуди облян в студена пот, сякаш докато е бил в съня, се е потопил във водата. Главата го болеше ужасно — сякаш нещо се търкаляше вътре в черепа му всеки път, когато помръдваше. За щастие, Алек бе внимателен и не упорстваше да разговарят, докато двамата се хранеха и подготвяха за предстоящия ден. За издирването на техните приятели. Седяха в пилотската кабина, светлината на утринното слънце нахлуваше през разбития прозорец. Заедно с нея подухваше топъл ветрец.
— Ти спеше като заклан — уведоми го след известно време Алек, — но аз вдигнах това бебче и огледах наоколо. Подозренията ми се потвърдиха. На няколко мили по-нататък има голям огън и там държат в плен Лана, Трина и Диди. Видях как ги подкарват като овце.
Марк усети, че на гърлото му е заседнала буца.
— Какво… искаш да кажеш?
— Изкараха няколко души от една къща и ги закараха в друга. Мярнах сивата коса на Лана, а Трина носеше малката на ръце. Приближих се, за да се уверя. — Алек си пое бавно въздух, преди да довърши. — Поне знаем, че са живи, и къде са. Знаем и какво трябва да направим.
Марк би трябвало да изпита облекчение, но вместо това го завладя потискащата мисъл, че за да ги освободят, ще трябва отново да се бият. Двама срещу… колко?
— Хлапе, какво млъкна, да не си забравил да говориш?
Марк се бе втренчил в облегалката на пилотското кресло сякаш там имаше нарисувано нещо интересно.
— Не. Изплашен съм — призна той. Отдавна се бе отказал да се прави на храбрец пред ветерана.
— Изплашен си. Това е добре. Добрият войник винаги е изплашен. Това те прави нормален. Въпросът е как реагираш на страха — дали му надделяваш, или той те пречупва.
Марк се усмихна.
— И друг път си ми изнасял тая лекция. Мисля, че схванах урока.