— Имаш ли представа колко струват тези чудесии? Бяха твърде скъпи, за да се появят на оръжейния пазар. Не мога да повярвам, че го държа в ръцете си.
— Какво държиш? — изгуби търпение Марк. — Какво е това?
Алек най-сетне вдигна глава и го погледна.
— Това лошо момче се нарича трансвиктор.
— Трансвиктор? — повтори Марк. — И какво прави?
Алек държеше оръжието сякаш е древна реликва.
— Кара хората да се разтварят във въздуха.
49
— Да се разтварят? — повтори скептично Марк. — Какво значи това?
— Без значение е, ако не работят — отвърна Алек, после огледа сандъка и извади отвътре някакъв обемист черен предмет със сребриста заключалка. След това излезе от помещението и затътрузи крака по коридора. — Идвай! — чу се гласът му отвън.
Марк хвърли последен поглед на разтворения сандък и изтича навън. Откри приятеля си в пилотската кабина, седнал в креслото и разглеждащ оръжието с възхищение. Приличаше на дете с нова играчка. Черният предмет от сандъка бе поставен на пода. Вероятно беше статив за оръжието. Или прибор за захранване.
— Добре — поде Марк. — Кажи ми какво прави това нещо.
— Само за момент. — Алек положи внимателно оръжието върху черния статив. Натисна едно копче на малкия пулт отстрани. Чу се писукане, тихо бръмчене и върху оръжието блесна зелен индикатор. — Ще го заредим и сам ще видиш какво прави — обяви гордо. — Да си чувал за равнотранспорт?
Марк завъртя очи.
— Разбира се, че съм чувал. Все пак живея на Земята.
— Добре, мъдрецо. Успокой се. Нали знаеш колко е скъп? И как работи?
Младежът повдигна рамене и приседна на пода.
— Не мога да твърдя, че някога съм използвал равнотранспорт. Или че съм виждал. Но знам, че е молекулярен транспортер.
Алек се разсмя суховато.
— Очевидно не си виждал, след като нямаш милиард долара. И не работиш за правителството. Защото тези устройства струват повече пари, отколкото ще спечелиш през целия си живот. Но си прав за принципа. Те разрушават молекулярната структура и я възстановяват наново в крайната точка на пътуването. Е, това лошо момче върши същото, но само първата половина.
— Искаш да кажеш, че кара хората да се разпадат? — попита Марк. — Разпръсква ги на молекули?
— Аха. Нещо от тоя род. Хвърля ги във въздуха като разпиляна пепел. Оставя ги да се реят из вечността и да крещят отчаяно някой да ги събере отново. Или пък може би всичко свършва за миг Няма как да разберем. Не е най-лошият начин да умреш.
Марк поклати глава. Модерни технологии. Каква полза от тях, след като слънцето бе сложило кръст на човешката цивилизация?
— Брей, това значи било — въздъхна той.
— Да се надяваме, че тая тръбица още работи.
Марк си напомни да внимава накъде се насочва дулото.
— Колко време ще се зарежда?
— Няма да е дълго. Колкото да съберем припаси за спасителната операция. — Казано от истински войник, помисли си Марк. — След това ще го изпитаме, докато зареждаме второ за теб. Може би и още едно за резерва.
Марк се загледа към статива за зареждане, но Алек го дръпна да вървят.
След половин час бяха натъпкали две раници с храна и вода, както и чисти дрехи, които намериха в жилищния отсек. Първият трансвиктор бе зареден, Алек го метна на рамо като пушка и след това спусна рампата на товарния хангар. Надникнаха предпазливо навън, огледаха района и след като не забелязаха никого, решиха, че е безопасно да изпробват новото оръжие.
Марк неволно трепна, когато чу познатото скърцане от механизмите на рампата.
— Здраво си стиснал твоето малко бебче, а? — попита той Алек. Трансвикторът лъщеше и индикаторът му светеше в оранжево, показвайки, че е напълно зареден.
Алек го изгледа навъсено.
— Може да ти изглежда крехко, но не се заблуждавай. Дори да го хвърлим от последния етаж на „Линкълн“ няма да се счупи.
— Защото ще цопне във водата.
Алек се завъртя и внезапно насочи дулото на трансвиктора към Марк. Момчето трепна изплашено.
— Не е никак смешно.
— Особено ако дръпна спусъка.
Рампата най-сетне се спусна до земята. Настъпи тишина, нарушавана от далечното чуруликане на птички. Обгърна ги горещ, влажен въздух, който затрудняваше дишането. Марк се закашля, когато се опита да си поеме дълбоко дъх.