— Знаете ли, ако не беше заключението за кръвната съвместимост, бих казал, че това дете има еритробластоза…
— Но, докторе… — Сестрата изненадано го погледна.
— Зная, зная… това е невъзможно. — Той махна към картона: — Въпреки всичко искам да видя заключението на лабораторията… Оригиналът за кръвта на майката.
Сестрата прелисти няколко страници, намери формуляра и му го подаде. Това беше заключението, което доктор Пирсън разписа непосредствено след скандала си с Колман. Дорнбъргър внимателно го прочете и го върна обратно.
— Звучи достатъчно категорично — отрицателна сензитивност.
Трябваше да бъде категорично, разбира се. Но в съзнанието му се загнезди една натрапчива мисъл — ами ако заключението е погрешно? Невъзможно, веднага я отхвърли той. Па-тологията не може да допусне подобна грешка! Все пак реши, че веднага след визитациите ще отиди и ще поговори още веднъж с Джо Пирсън.
— За момента не можем да направим нищо повече — обърна се той към дежурната. — Веднага ми се обадете, ако настъпи някаква промяна.
— Добре, докторе.
Доктор Дорнбъргър излезе, а стажант-сестрата любопитно запита:
— Какво беше това, дето го каза докторът?… Еритро…
— Еритробластоза. Болест на кръвта при новородените. Възниква, когато кръвта на майката носи отрицателен Rh-фактор, а на бащата — положителен.
Младата дежурна уверено отговори на въпроса. Стажантките обичаха да дежурят с нея, защото освен че беше една от най-способните в отделението, тя само преди година беше завършила стажа си и всички я чувствуваха близка. Стажантката знаеше това и без колебание продължи да я разпитва:
— Мислех, че при подобни случаи сменят кръвта на дете-то още при раждането…
— Обменно кръвопреливане?
— Да.
— Това става само понякога — търпеливо продължи дежурната. — Зависи от сензитивността на майчината кръв. Ако заключението е положително, лекарите знаят, че детето е родено с еритробластоза, и правят обменно кръвопреливане непосредствено след раждането. В този случай заключението е отрицателно, ето защо кръвопреливането не е наложително… — Сестрата млъкна за момент, после сякаш на себе си добави: — Но тези симптоми са най-малкото странни…
След пререканията отпреди няколко дни относно проверките в лабораторията завеждащият патологоанатомичното отделение сякаш не обръщаше внимание на работата на Дейвид Колман. Младежът не можеше да определи какво означава това мълчание — дали вече не е постигнал своето и серологията е преминала под прекия му контрол, или Пирсън просто е отложил нападението за по-късно. Междувременно Колман продължи с проверките. Вече си беше изяснил кои процедури трябва да бъдат променени, а от един-два дена някои дребни нововъведения вече влязоха в действие.
Между него и старши лаборанта Карл Банистър съществуваше нещо като временно примирие. От друга страна, Джон Алегзандър явно приветствуваше опитите му да се въведе нов ред в лабораторията и вече беше направил няколко разумни предложения, които лекарят прие без колебание.
Алегзандър се върна на работа веднага след раждането на сина си, въпреки че Пирсън великодушно му предложи отпуск. Колман чу как младежът учтиво отказа, като поясни, че предпочита да работи, вместо да се отдава на тревожните си мисли. На това Пирсън беше кимнал одобрително и му беше разрешил да ходи при съпругата си по всяко време.
Дейвид Колман отвори вратата и влезе в серологията.
Джон се беше навел над един микроскоп, а до него величествено изправена стоеше едра жена е огромен бюст, която беше срещал на няколко пъти из болничните коридори.
Алегзандър й говореше:
— Може би ще трябва да поговорите с доктор Пирсън или с доктор Колман. Аз ще им приготвя съответното заключение.
— За какво заключение става въпрос? — запита Колман, и двамата стреснато извърнаха глави.
Първа проговори жената:
— Значи, вие сте доктор Колман? — любопитно проточи тя.
— Аз съм.
— А аз съм Хилда Строфън — протегна ръката си тя. Главен диетолог на тази болница.
— Здравейте — стисна ръката й той и с изненада забеляза, че масивният бюст се движи в такт с ръкостискането. Прилича на огромен кит, който си играе. Усмихна се вътрешно на сравнението си и запита:
— С какво можем да ви помогнем? — От опит знаеше, че патолозите и диетолозите често работят съвместно по въпросите на хигиената.
— През последните няколко седмици в болницата има много случаи на чревни заболявания — отвърна мисис Строфън. — Най-вече сред собствените ни служители.