— Предполагах, че ще искате да сте в течение на всичко това — спокойно добави Колман.
Пирсън беше зает с телефона. Почака няколко мига, после намръщено изръмжа в слушалката:
— Свържете ме с администратора.
Последвалият разговор беше ясен и лаконичен. После Пирсън остави слушалката и се изправи:
— Томасели идва. Елате да го посрещнем в лабораторията.
Само няколко минути бяха достатъчни, за да се провери всичко от самото начало. Джон Алегзандър повтори заключенията си пред Пирсън и Хари Томасели, после старият патолог сам провери препаратите под микроскопа. Тъкмо привършваше, когато в лабораторията отново се появи главната диетоложка.
— Открихте ли нещо? — любопитно я запита администраторът.
— Невероятно, но факт — мисис Строфън с недоумение поклати глава, после се обърна към Пирсън: — Преди няколко месеца в здравната служба назначили нова чиновничка, доктор П. И никой нищо не й казал за изследвания на новопостъпилите кухненски работници! Ето защо при вас не са идвали молби за такива изследвания…
— И откога не са правени тези изследвания? — запита Томасели.
— Приблизително шест месеца и половина.
Колман забеляза, че Банистър виновно стои настрана, но не изпуска нито дума от разговора.
— Какво предлагате? — обърна се администраторът към Пирсън.
— На първо време — изследвания на всички новопостъпили. Незабавно!. — Старият патолог беше категоричен. — После — и на всички останали. Това означава анализ на екскрементите, рентген на белите дробове и преглед на общото физическо състояние. И не само на работниците, а и на всички, които имат вземане-даване с кухнята.
— Ще можете ли да уредите това, мисис Строфън? — запита Хари Томасели. — Обърнете се за помощ към здравната служба, те да се оправят с картоните и всичко останало.
— Да, мистър Т. Веднага отивам. — И тя забързано излезе.
— Има ли нещо друго? — Вниманието на Томасели отново се насочи към Пирсън.
— Имаме остра нужда от нови нагреватели за миялните автомати! — ядосано отговори Пирсън. — Или от нови машини! Повтарям това от години!
— Зная — кимна Томасели. — Запознат съм с твоите заключения и в плановете ни фигурира тази покупка. За нещастие имаме и други неотложни задачи. — Той се замисли: — Колко ли ще струва всичко това?
— Откъде да знам! — все така ядосано отвърна Пирсън. — Да не съм водопроводчик!
— Аз разбирам малко от водопроводни поправки и може би ще успея да ви помогна.
Всички като по команда извърнаха глави към вратата, откъдето дойдоха тези спокойни думи. Там стоеше доктор Дорнбъргър с неизменната си лула. Никой не беше забелязал кога с влязъл.
Като видя Хари Томасели, старият гинеколог запита:
— Да не би да ви преча?
— Влизай, влизай — изръмжа Пирсън. — Дорнбъргър усети погледа на Джон Алегзандър върху себе си и каза:
— Току-що прегледах детето ти, синко. Страхувам се, че не е добре.
— Никаква надежда ли няма, докторе? — тихо запита младежът.
Останалите се обърнаха със загрижени лица. Банистър остави пипетата, която държеше, и бавно се приближи.
— Страхувам се, че надеждата е малка — отговори Дорнбъргър в настъпилата тишина. После като че ли внезапно се сети нещо, той се обърна към Пирсън: — Джо, предполагам, че не може да има съмнение в кръвната проба на мисис Алегзандър.
— Никакво съмнение, Чарли — поклати глава Пирсън. — Аз самият я направих много внимателно. Защо питаш?
— За всеки случай. Дорнбъргър изпусна дим от лулата си. По едно време тази сутрин си помислих, че детето има еритробластоза. Просто ми мина през главата.
— Изключено! — отвърна Пирсън с нетърпящ възражение тон.
— И аз мисля така — отвърна Дорнбъргър.
Отново настъпи тишина и очите на всички се обърнаха към Алегзандър. Дейвид Колман почувствува, че трябва да каже нещо — каквото и да е, само да поразсее младия лаборант в този труден момент. Обърна се почти импулсивно към Дорнбъргър:
— Някога съществуваха съмнения в лабораторните анализи. По времето, когато се правеха на базата на физиологически разтвор и протеин. Тогава някои положителни случаи можеха да се вземат за отрицателни. Но след въвеждането на индиректния метод на Кумс това вече е изключено.
Замълча и си спомни, че в тази лаборатория прибягнаха до Кумс едва след неговото назначение. Не желаеше да дразни Пирсън и се надяваше, че старият няма да обърне внимание на думите му. И без това противоречията им не бяха малко.
— Но, доктор Колман… — Устата на Алегзандър странно се изкриви, а очите му гледаха ужасено.