— Какво има? — Колман се учуди, че думите му могат да предизвикат подобна реакция.
— Ние не направихме индиректната проба на Кумс!
Въпреки загрижеността си за Алегзандър Колман се нервира. Щеше му се да избегне този въпрос в името на примирието с Пирсън. Но вече, ще не ще, трябваше да продължи:
— Как така не я направихте! Спомням си, че лично разписах искането за доставка на серума Кумс!
Алегзандър го гледаше с отчаяние:
— Но доктор Пирсън каза, че това не е необходимо. Пробата беше извършена само с физиологичен разтвор и протеин!
Изминаха няколко дълги секунди, преди Колман да проумее чутото. С крайчеца на окото си забеляза нарасналия интерес у Хари Томасели, но явно не разбираше всичко. Вниманието на Дорнбъргър също беше изострено.
Пирсън притеснено се размърда и хвърли кос поглед към Колман:
— Мислех да ви кажа, но съм забравил…
Пред Колман всичко се разкри с ужасяваща яснота. Все пак поиска да се увери още веднъж:
— Значи, не е правена никаква проба по Кумс, така ли?
Алегзандър кимна, а в същия Миг остро се намеси доктор Дорнбъргър:
— Чакайте! Но това означава, че мисис Алегзандър може би има положителен Rh-фактор!
— Разбира се, че може! — викна Колман, без да се контролира. — Пробите с физиологичен разтвор и протеин са добри за повечето случаи, но съвсем не за всички! Който иска да бъде в крак с последните достижения на хематологията, би трябвало да знае това! — Хвърли остър поглед към Пир-сън, който остана безучастен, после отново се обърна към Дорнбъргър: — Това беше причината, поради която наредих проба по метода на Кумс!
Администраторът все още се бореше с медицинските термини:
— Тази проба, за която говорите… Защо не е била извършена, след като е имало нареждане?
Колман рязко се извърна към Банистър, очите му бяха безмилостни:
— Какво стана с искането за серума Кумс, което разписах?
Лаборантът се поколеба.
— Е?
Банистър вече трепереше.
— Скъсах го — едва чуто отговори той.
Дорнбъргър не повярва на ушите си:
— Скъсали сте искане, разписано от лекар?! И не сте го уведомили?
— Кой ви нареди това? — безмилостно продължи Колман.
Очите на Банистър бяха заковани в пода. Размърда се и отговори, без да повдига глава:
— Доктор Пирсън.
Мисълта на Дорнбъргър бясно препускаше:
— Тогава по всяка вероятност детето има еритробластоза — обърна се той към Колман. — Всъщност всички симптоми говорят именно за това…
— Което означава, че незабавно трябва да му се смени кръвта, нали?
— Това трябваше да стане веднага след раждането — с горчивина отвърна Дорнбъргър. — Но може би още не е късно! — Очите му се спряха върху младия патолог, който все повече печелеше доверието му: — Искам да бъда сигурен. Детето е останало почти без сили…
— Трябва ни проба по метода на Кумс от кръвта на детето! — Реакцията на Колман беше бърза и авторитетна. Двамата с Дорнбъргър поеха нещата в свои ръце, а Пирсън стоеше все така мълчалив, сякаш замаян от бързината, с която всичко се развиваше.
— Има ли в болницата серум Кумс? — Въпросът беше отправен към Банистър, който стреснато преглътна, преди да отговори:
— Не.
Администраторът усети, че нещата опират до неговата компетентност, и напрегнато запита:
— Можем ли да вземем отнякъде?
— Няма време — поклати глава Колман. — Ще трябва да пратим кръвта в някоя добре обзаведена лаборатория.
— Университетът! — Хари Томасели грабна слушалката. Университетската болница! Бързо! — Затули с ръка мембраната: — Кой е завеждащ патологията там?
— Доктор Франц — отвърна Дорнбъргър.
След секунда Франц беше на телефона и Колман пое слушалката. Няколко напрегнати реплики, след което Колман благодари и затвори:
— Трябва ни незабавна кръвна проба от детето!
— Аз ще ви помогна, докторе. — Банистър вече беше взел таблата с необходимите инструменти.
Колман понечи да откаже, но срещна умоляващия поглед на другия и кимна:
— Много добре. Да вървим.
— Ще поискаш полицейска кола — извика след него Томасели. — Те най-бързо ще закарат пробата!
— Нека и аз отида с тях! Моля ви! — Това беше Джон Алегзандър.
— Вървете! — Слушалката вече беше на ухото на администратора: — И им кажете да донесат кръвта на входа за спешни случаи. — Ало, свържете ме с полицията… бързо!
— Добре, сър. — Алегзандър тичешком излезе.
— Тук е администраторът на болница „Три общини“ — започна Томасели. — Имаме нужда от една полицейска кола за пренасяне на спешна кръвна проба… — Послуша за момент, после продължи: — Да, ще чакаме на входа за спешни случаи. — Затвори и забързано добави: — Ще отида и аз, за да не стане някоя грешка.