Времето бавно течеше. Всяка минута изглеждаше по-дълга от предишната. Опита се да мисли за предстоящите задачи — това винаги помага, когато човек трябва да убива времето. Реши да се концентрира върху някои аспекти от случая Алегзандър. Първо: фактът, че при теста на Кумс детето се оказва с положителен резултат, говори, че и майката има положителен Rh-фактор в кръвта си. Замисли се върху този проблем.
Разбира се, Елизабет Алегзандър би могла да получи положителния Rh-фактор по време на първата си бременност. И то без да навреди на детето си. Беше умряло от бронхит, доколкото си спомняше. Въздействието на положителния Rh-фактор винаги е много по-вероятно при повторно забременяване.
Съществува и друга възможност — Елизабет да е получила кръв с положителен Rh-фактор, ако са й правили кръвопреливане. Прекъсна хода на мислите си, защото усещаше, че в паметта му се крие нещо, което би могло да помогне на разсъжденията му. Напрегна се да си спомни и след миг всичко дойде на мястото си. Кръвопреливане! Катастрофата в Ню Ричмънд! Железопътният прелез, на който бащата загива, а момичето оживява, макар и тежко ранено!
Дейвид Колман отново напрегна паметта си. Опитваше се да си спомни какво беше казал Джон Алегзандър по повод на нещастието. После думите бавно изплуваха в съзнанието му: „Елизабет беше почти мъртва. Но кръвопреливането я спаси. Мисля, че тогава за пръв път видях какво е болница. Живях в нея почти непрекъснато в продължение на цяла седмица.“
Няма съмнение, че след толкова години едва ли нещо може да се докаже, но той искаше да прецени реално всичко, което се е случило тогава. Rh-факторът става известен на медицина та в края на 40-те години. Още десет години са необходими. За та започне масовото тестиране на болните. Междувременно почти навсякъде кръвопреливането се прави, без да се взема под внимание сходството или несъответствието на Rh-фактора. Всичко съвпадаше. Катастрофата, която Елизабет преживява, се е случила някъде в края на 1949 година спомняше си това по разказите на баща си.
Баща му! Та нали доктор Брайън Колман — неговият баща, лично се грижеше за семейство Алегзандър, нали той е наредил кръвопреливането на момичето! Ако са били необходими няколко дози кръв, положително те са били от различни донори. И в такъв случай шансът някой от тях да е бил с положителен Rh-фактор, е почти неизбежен. Ето откъде е дошла сензитивността на момичето. Дейвид Колман беше сигурен в това. Естествено, по онова време този факт е бил без всякакво значение. Кръвта й е създала някои определени антитела, и толкоз. Престояли в латентно състояние цели девет години, тези антитела изведнъж са се съживили и яростно са се нахвърлили върху детето в утробата й.
Тук няма място да обвинява баща си, дори и хипотезата му да е вярна. Старият лекар е предписал лечение, което е отговаряло на тогавашните стандарти. Вярно, че по онова време вече се е знаело за съществуването на фактора Rh, a някъде дори и са правили сравнителни проби. Но едва ли някой е очаквал, че отрупаният с работа провинциален лекар ще бъде в крак с последните новости на медицината. А може би е трябвало да бъде? Някои тогавашни лекари, макар и в дълбоката провинция, добре са съзнавали широките хоризонти, които открива пред тях новото систематизиране на кръвните признаци. И бързо са възприемали всичко, което е ставало известно в тази насока. Вероятно това са били млади хора, помисли си Дейвид Колман. По онова време баща му вече е бил на години и едва ли е имал много време и желание за четене и самообразоване. Но дали това е оправдание? Дали Дейвид Колман би приел такова оправдание от други хора? Или в случая той просто мери с друг аршин, защото става въпрос за мъртвия му баща? Тази мисъл го обезпокои. Стана му неловко, че чувствата към близките изместват най-святите му възгледи. Реши да не мисли повече за това. Чувствуваше се неуверен, колеблив…
Усети погледа на стария патолог върху себе си.
— Колко време мина? — Гласът на Пирсън беше дрезгав.
Колман погледна часовника си:
— Малко повече от час.
— Ще им позвъня! Пирсън нервно посегна към телефона, после ръката му се поколеба и отдръпна: — Не, по-добре да изчакам.
Елизабет Алегзандър беше сама в болничната стая. Лежеше неподвижно с отпусната върху възглавницата глава.