О’Донъл погледна към вратата, през която тъкмо влизаше Люси Грейнджър. Тя срещна погледа му и леко се усмихна. Това му напомни, че трябва да решава собственото си бъдеще, и то веднага след като се справят с нововъзникналите трудности. После изведнъж се сети, че от сутринта нито веднъж не беше помислил за Дениз. Болничните ангажименти я бяха прогонили от съзнанието му и през следващите няколко дни това вероятно често щеше да се случва. Запита се как ли би реагирала тя, ако знаеше, че е пренебрегната заради служебната му заетост. Дали би проявила разбиране? Такова, каквото положително би получил от Люси Грейнджър например? Тази мисъл го накара да се почувствува неудобно, сякаш сравнението между двете жени го правеше нелоялен. Реши да се съсредоточи върху непосредствено предстоящите неща Време беше да открие заседанието.
Помоли за тишина и изчака бавното утихване на залата Онези, които стояха прави, побързаха да си намерят места.
— Дами и господа — спокойно започна той. — Всички знаем, че епидемиите в болничните заведения съвсем не са рядко явление. В действителност те са много повече, отколкото си мислят хората навън. И отчасти представляват пряка заплаха за самото ни съществуване. Ако човек се замисли колко болести са се приютили зад стените на тази сграда, той несъмнено ще стигне до извода, че всъщност епидемиите не са чак толкова много.
Очите на всички бяха приковани в него. Той направи малка пауза, после продължи със същия спокоен тон.
— Нямам желание да омаловажавам случилото се тук, искам просто да запазим самообладание Доктор Чандлър, ще бъдете ли така любезен да продължите?
О’Донъл седна, а завеждащият отдел се изправи на крака.
— Започвам с едно обобщение. — Харви Чандлър държеше бележките си в ръка, а очите му със задоволство обиколиха залата. „Май му доставя удоволствие“ — помисли си О’Донъл. После се сети, че Чандлър винаги е обичал да бъде център на вниманието.
— Картината до този момент е следната — продължи Чандлър — Два сигурни случая на коремен тиф, четири под наблюдение. Всички са болнични служители и можем да сме доволни, че до този момент няма заболели пациенти. До този момент. Както аз, така и всички вие добре разбираме, че всичко говори за присъствието на носител на тифусния вирус някъде из болницата. Мога да кажа, че и аз, подобно на всички останали, съм изненадан от факта, че кухненските работници не са били изследвани от…
Кент О’Донъл незабавно се намеси:
— Моля за извинение, докторе — с подчертана любезност се намеси той.
— Да? — Чандлър ясно показа, че не му е приятно да го прекъсват.
— С този въпрос ще се занимаем след няколко минути — продължи О’Донъл. — Ако обичате да очертаете само клиничния аспект.
Той добре долавяше недоволството на другия. Положението на Харви Чандлър в болничната йерархия беше равно на неговото и той не приемаше леко подобни забележки. Освен това обичаше да говори надълго и нашироко — болничната клюка твърдеше за него, че никога не употребявал една дума там, където би могъл да употреби две или три.
— Добре — изръмжа недоволно лекарят. — След като настоявате… Но…
— Благодаря ви — твърдо го прекъсна О’Донъл.
Чандлър му хвърли заканителен поглед, после продължи:
— За онези, които досега не са имали случай да работят с болни от тифус (предполагам, че те не са малко, тъй като напоследък това заболяване се среща изключително рядко), ще очертая основните симптоми на ранния стадий. Общо взето, те са три: силна треска, тръпки и забавен пулс. Разбира се, и характерните петна по тялото. Болните често се оплакват от упорито главоболие, липса на апетит и болки по пялото тяло. Някои пациенти имат оплаквания от сънливост през деня и безсъние през нощта. Онова, което трябва да се търси, е присъствието на бронхит — той много често върви заедно с тифуса. Има чести случаи на кръвотечение от носа. И разбира се, мек и подут далак.
Завеждащият седна на мястото си.
— Въпроси? — запита О’Донъл.
— Доколкото разбрах, въпросът с ваксината е уреден — обади се Люси Грейнджър.
— Да — отвърна Чандлър. — Ще бъдат ваксинирани всички, които работят в болницата, а също и пациентите, чието състояние позволява това.